Palatka.bg

Изгубената гробница на Чингис Хан – ще бъде ли открита някога?

Смъртта на Чингис хан е обвита в в множество тайни и мистерии. Великият хан умира през лятото на 1227 г., по време на кампания срещу тангутите (народност, сродна на тибетците), по протежение на горното течение на Жълтата река, в Инчуан. Но причината за неговата смърт е неизвестна. Логично е да се смята, че той е починал от наранявания, получени по време на битката. Също така е логично да се смята, че тези рани не са дошли от вражеска стрела, както твърди Марко Поло, а от падане от коня си по време на лов.

Така поне се твърди в Тайната история на монголите – полумитична генеалогия на Чингис Хан, написана години след смъртта му

Друга далеч по-нереалистична легенда твърди, че Чингис Хан е умрял от една е доста нетипична рана, след като хитра западна принцеса, която монголите отвлекли по време на една от своите военни кампании, била сложила капан във влагалището си, така че когато Чингис Хан легнал да спи с нея, тя откъснала половият му орган. Тази конкретна история, според някои монголски учени, е създадена от враговете на хана, за да го осквернят и принизят изключителни му успехи.

Потайността около смъртта на Чингис Хан е родила толкова много спекулации,а по-късно е вдъхновила толкова много апокрифни истории, че е трудно да се отдели истината от чистата измишльотина. Историците твърдят, че много години преди да почине Чингис Хан е пожелал да бъде погребан в немаркиран гроб в планините Бурхан Халдун (Mонголска планина, част от планинската верига Хентий, разположена в аймака Хентий. Самата планина, както и околностите ѝ, се считат от монголците за святи. Вярва се, че точно тук се е родил Чингис Хан).

Според Тайната история на монголите Чингис Хан е ловувал близо до планината Бурхан Халдун, когато седнал да почива под едно дърво и бил толкова завладян от красотата на пейзажа около него, че поискал да бъде погребан в планините и завинаги да се превърне в част от тях.

Бурхан Халдун са оставили и друг отпечатък в живота на Чингис Хан

Веднъж воювайки срещу племето Меркити, Чингис хан избягал от смъртта, успявайки да се спаси в свещените планини Бурхан Халдун, където бил настанен от непозната възрастна жена. В този ден той дава обет да почита планината, изпращайки ѝ дарове и молейки се всеки ден.

След смъртта на Чингис Хан тялото му било пренесено от неговите войници обратно в родината му, където той бил погребан според собственото му желание – в немаркиран гроб, някъде в сърцето на планините Бурхан Халдун. Както и самият той поискал приживе мястото не било отбелязано по никакъв начин – няма мавзолей, няма храм, няма надгробен камък. Никой не знае къде се намира гробът на Чингис Хан.

Често повтаряща се легенда разказва как войниците на Чингис Хан убивали всеки човек или животно, които срещнали по време на пътуването от Инчуан, а след тайното погребение те избили всички, които присъствали на погребението, за да са сигурни, че ще запазят мястото в тайна. Те, от своя страна, били убити от друга група войници, които на свой ред също били убити. След погребението в района били изпратени хиляди коне, които били пуснати свободно да тичат из планината, за да скрият дори най-малката след от местоположението на гроба. Според друг мит, движението на близката река било променено, за да минава водата над гроба му, с което да се направи невъзможно откриването на гроба на Чингис Хан.

Всички тези предприети мерки сякаш дали резултат, тъй като векове по-късно вече било невъзможно да се открие гроба на легендарния владетел.

Когато Марко Поло пътувал из региона в края на 13-ти век, нито един монгол, когото попитал, не можел да каже къде е погребан Великият хан

Малко след смъртта и погребението на Чингис Хан, войниците забранили на местните да влизат в цялата зона, която те сметнали за нужна от изолация – повече от 600 квадратни километра – област, която станала известна като Их Хориг, т.е. Великото табу. Районът, който вече бил изключително труден за достигне, заради дългата планинска верига, покрити с гъста гора, бил обявен за свещен и недостъпен за абсолютно всички, с изключение на членовете на семейството и на дархадите – група от елитни воини и техните семейства, на които била възложена изключително отговорната задача да охраняват региона и да са убедени, че никой друг не е влязъл във Великото табу.

Landscape in western Mongolia

Наказанието за всеки нарушил тази забрана било смърт

Дархадите и техните потомци изпълнявали отговорно поставената им охранителна функция в продължение на много години, дори след като Монголската империя се сринала и вече не съществувала като единна държава. Когато различни чуждестранни армии нахлували в части от Монголия, монголите не позволявали на никого да влезе в свещената зона на техния прародител и с огромни саможертва отблъсквали нашествениците, които, понякога, били изненадани и объркани от жертвоготовността на местните да защитават територия, която не била с голямо стратегическо значение за хода на военния конфликт.

Когато през 1924 г. е създадена Монголската народна република, сателитна държава на СССР, съветските владетели продължавали да уважават традицията, страхувайки се, че, ако не се съобразят с едно от най-емоционално заредените желания на монголците, това ще доведе до възход на монголския национализъм, което би поставило в риск самото съществува на съюза между Съветския съюз и Монголия, които към този момент били напълно обвързани в икономически, социален и политически план.

Съветският съюз обявили района за “силно ограничена зона” и го оградили с допълнително 10 400 квадратни километра земя

Едва през последните 20 или 30 години ограниченията за навлизане в зоната били осезаемо либерализирани и местните хора, както и самото правителство приемат далеч по-спокойно идеята хора, било то местни или чужденци, да се разхождат в Их Хориг. Тази промяна във вижданията на монголците моментално събудило интереса и любопитството и много историци и моментално в страната пристигнали чуждестранни археолози, които в продължение на десетилетия бленували за възможността да се впуснат в търсене на изгубената гробница на Чингис Хан.