Още от дълбока древност хората са се прекланяли пред постиженията на човешката мисъл, необятността на инженерния гений и красотата на природата. Античният човек сравнявал, оценявал и подреждал в списъци най-изключителните творения на цивилизацията. Пример за такава класация е известният списък Седемте чудеса на света. Идеята за събиране и обединения на чудесата е приписана на историка Херодот, който бил впечатлен от пирамидите в Египет и далечния Вавилон. Но древните Седем чудеса са стигнали до нас във вида, който познаваме благодарение на главния библиотекар на Александрийската библиотека – Антипатър. За съжаление, почти никоя забележителност не е оцеляла до наши дни. Затова Новият свят е събрал своите най-велики творения в свой нов списък. Ще ви запознаем и с двата, но нека се фокусираме първо върху Седемте чудеса на Античния свят.
Египетските пирамиди, Гиза, Египет
Египет притежава хилядолетна история, изпълнена с мистични фараони, богове и несметни богатства. Щом чуем името на тази страна някак естествено в главата ни се появяват картини на безкрайни пясъци, сфинксове и естествено пирамиди. Обикновено под „Египетски пирамиди” се има предвид тези в местността Гиза, макар че държавата е осеяна с много от тези съоръжения. Тяхното предназначение е да служат като дом в задгробния живот. Пирамидите в Гиза са построени за трима конкретни владетели, управлявали Египет – Хеопс, Хефрен и Микерин. С най-големи размери е Хеопсовата пирамида, следвана тази на Хефрен, а с „най-скромни” размери е последният дом на Микерин. Освен духовете на тези царе, пирамидите пазят и още много загадки.
И до сега не може да се отговори на въпроса „Как са построени те?” без технологиите, с които ние разполагаме в момента. Разположени са в права линия, като някои учени предполагат, че причината затова е, че са отражение на звездите в съзвездието „Орион”. Ако това наистина е така, то може да се даде и точната датировка на създаването им. Според изчисления „Орион” някога наистина се е намирал точно над тях – преди цели 10 500 години. Но това е само една от многото непотвърдени хипотези около спорната година на тяхното създаване. Независимо от разногласията по различни въпроси, изследователите са единодушни, че Египетските пирамиди са единственото чудо на древността, оцеляло и до днес.
Висящите градини на Вавилон, Ирак
Това чудо е познато и като Висящите градини на Семирамида. За съжаление, точно им местонахождение и до сега не е известно. Повечето от оскъдните сведения, които имаме за тях ни казват, че те са построени около 575 година преди н.е. от цар Навуходоносор II за неговата жена – персийската принцеса Амитис. Двамата се оженили, за да скрепят съюза между Вавилон и Персия, но принцесата много тъгувала за дома си в зелените планини. Според други мнения градините са създадени от Семирамида – асирийска царица, която управлявала само 5 години. Според описанията те са били терасирани и изкуствено напоявани чрез напоителни системи. Уповавайки се на тези разкази, археолозите предполагат, че са успели да открият останките на Вавилон край град Ниневия, намиращ се е северната част на Ирак, заради намерените там различни предмети, като таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи.
Статуята на Зевс Олимпийски
Тази внушителна статуя на върховния гръцки бог Зевс е дело на Фидии – прочут гръцки скулптор. Тя е единственото древно чудо, което се намирало в пределите на Европа – в град Олимпия. Жителите на този религиозен център решили да построят храм на Бащата на боговете. Неговите размери били огромни за времето си. Дължината му е 64 метра, широчината – 28 метра, а височината му – 20 метра. Самата статуя на бога била с височина от около 12 метра и се намирала в дъното на светилището. По този начин се създавало впечатление, че богът подпира тавана на светилището. По-голямата ѝ била направена от дърво, покрито със слонова кост. Само дрехите на Зевс били изработени от златни листове. През IV век тя била преместена в новата столица на Римската империя – Константинопол, където изгоряла през 462 година след опожаряването на двореца на император Теодосий.
Храмът на Артемида
Храмът е бил издигнат в чест на гръцката богиня Артемида – покровителката на лова и изобилието. Построен е в пределите на днешна Турция, в древния град Ефес. Стоежът му продължил над един век и е приключил около 550г. след Христа. Той е впечатлявал със своите размери – имал е 125 колони с височина 17 метра, изцяло от мрамор. Въпреки че е бил строен на безопасно място, за да се запази във времето, съдбата не е била благосклонна към това антични чудо . Първо храмът е бил потопен от блата, после застигнат от пожар, а след това разрушен от земетресения. Последният опит за издигането му завършил с плячкосване на готите. Все пак част от тази невероятна постройка е оцеляла и до днес. Запазени са руините на основите ѝ и повечето от тях красят залите на Британския музей в английската столица.
Мавзолеят в Халикарнас

Мавзолеят е още едно чудо, намиращо се в територията на днешна Турция. Хеликарнас е древното име на турския град Бодрум, където се намират и останките от великата гробница. Тя отстъпва по размери единствено на Египетските пирамиди. Той бил висок 45 метра, заобиколен от 36 колони. За разлика от гробниците в Гиза, мавзолеят не е бил построен, за да служи като дом в отвъдното, а като символ на любовта. Изключителната гробница е издигната през 353 година пр.н.е. от царицата на Кария – Артемизия след смъртта на нейния съпруг – цар Мавзол (от неговото име произлиза и самата дума мавзолей). Мавзолеят смайвал не само с размери, но и с архитектура. Той представлявал комбинация от древногръцки и шумерски храм и египетска пирамида.

Ненадмината за своето време била и украсата от релефи и скулптури на известни гръцки майстори като Бриаксис, Леохар, скопас и други. През XIII в. Бил засегнат от голямо земетресение, а два века след това е разрушен и плячкосан. Днес са запазени много фрагменти от мавзолея и могат да се видят в Британския музей в Лондон. Две от изложените статуи се смятат за скулптури на самите Мавзол и Артемизия.
Родоски колос, остров Родос, Турция
„Колосът” се е извисявал на брега на егейския остров Родос и е представлявал гигантска статуя на Хелиос – гръцкият бог на слънцето. Строежът му е завършен около 282 година пр. Христа. Статуята е била изработена от бронз и бял мрамор, с височина над 30 метра. Само 56 години след издигането на Родоския колос островът бил разтърсен от силно земетресение, при което той рухнал. Заради оракулско предсказание, обаче, той отново бил възстановен и просъществувал цели 900 години.
Колосът се издигал сравнително кратко – 56 години. През 226 пр.н.е. статуята била разрушена от земетресение. Както пише Страбон, „Статуята лежала на земята, свалена от земетресението и счупена в коленете“. Но дори и тогава Колосът удивлявал със своите размери. Плиний Стари казва, че малко хора успявали да обхванат с двете си ръце големия палец на ръката на Хелиос.[3] Птолемей III предложил да плати за реконструкцията на статуята, но Делфийският оракул предсказал, че така родосци ще обидят Хелиос и те отказали.
Отломките на Колоса останали на земята, както е описано от Страбон (XIV 2.5), в продължение на над 800 години, и дори счупени, те били толкова впечатляващи, че много пътешественици отивали да ги видят.
През 654 г. арабите превземат Родос и според Теофан Изповедник ги продават на „еврейски търговец от Едеса“.
Александрийски фар, Алесандрия, Египет
Алесандрийският фар се издигал на египетския остров Фарос, близо до известния град Александрия.Той е „съвременник” на Родоския колос, построен също около 280 година пр. Хр. Високото над 130 метра съоръжение е било изградено на три части. Светлината от фара идвала от огън в основата му и е стигала до горе благодарение на уникална система от огледала.Пламъкът е ориентирал моряците към пристанището още на 70 километра в морето. Фарът е оцелял до 1375 година, след като е бил разрушен от земетресение. Днес на негово място се издига крепостта Кайт Бей.
