Palatka.bg

Да Шухуа – Китайският фестивал, на който разтопено желязо хвърчи около вас

На 15-ия и последен ден от китайските празненства, свързани с посрещането на Лунната нова година, докато останалата част от страната празнува с традиционните фойерверки, малкият град Нанчуан, на около четири часа път с кола от Пекин, създава уникално пиротехническо шоу. Малък екип от ковачи събира горещо разтопено желязо от кофи и го хвърля върху тухлена стена. При удара стопеният метал експлодира в хиляди ярко светещи парченца, приличащо на хвърчащи искри, изстрелващи се от експлодиращи фойерверки. Местните хора го наричат Да Шухуа, което се превежда като „дърво-цвете“, защото след като металът се удари в тухлените стени и в впоследствие се охлади се образуват специфични и неповторими флорални мотиви.

Традицията се създава преди повече от 300 години, когато градът Нанчуан бил известен с огромният брой ковачи, които работели и живеели в района

По време на ежегодния фестивал богатите местни жители имали възможност да изстрелват колкото фойерверки пожелаят, но ковачите и фермерите, които били твърде бедни, за да си позволят красивите, изящни, но изключително скъпи фойерверки, проявили креативност, използвайки разтопен метал. Ефектът бил толкова впечатляващ, че практиката постепенно се превръщала във все по-привлекателна за всички в града и хората започнали да даряват неизползвания от тях метал, за да бъде той използвани по време на празненствата. През годините участниците в този впечатлящ фестивал се научили да смесват и други метали, като мед и алуминий, за да създадат различни цветове в искрите и да превърнат традицията е изключително вълнуващ и красив феномен.

При подготовката за събитието дървените черпаци, които се използват се накисват във вода в продължение на три дни преди шоуто, за да не изгорят моментално, когато влязат в контакт с метала. Независимо от това, пламъците избухват в момента, в който черпаците се докоснат до кофата с разтопено желязо, чиято температура надхвърля 1000 градуса по Целзий, така че мъжете, които участват трябва да работят изключително бързо. Когато горещият метал се удари в стената, той избухва в дъжд от искри, които посипват най-вече изпълнителите. След събитието, хора от публиката могат да си купят овъглен черпак, за да отнесат вкъщи сувенир от празненството.

За да се предпазят от пръските на горещия метал, изпълнителите обличат специално, развивано в продължение на векове, овче яке, специални защитни очила и сламена шапка

Възможността за носене на модерни предпазни средства е обсъждана многократно през години, но всеки път е отхвърляна, защото се смята, че модерните дрехи, макар и далеч по-сигурни, са неподходящи с оглед желанието традицията да бъда запазена в най-чистия си вид.

Заради опасния характер на спектакъла, фестивалът Да Шухуа е бил забранен за кратък период от време в периода на Културната революция от 1966 до 1976 г., когато Китай е управляван от лидера си Мао Дзедун. Това изключително опасно, но красиво изпълнени все още се практикува днес, въпреки че все по-трудно се откриват мъже, които биха имали желание да участват в празненствата. Днес само четирима изпълнители на тази вековна традиция са останали в града. И четиримата обаче са на възраст на 40 години, а към момента няма желаещи доброволци, които биха усвоили тънкостите на традицията, което поставя самото ѝ оцеляване в бъдеще под огромен риск.

Като се има предвид несигурността, може би ни остават само няколко години, в които бихме могли да се надяваме, че ще имаме възможността да зърнем това чудо, преди то да бъде забравено и всички отново да бъдат убедени в идеята, че всъщност фойерверките са най-красивият и безопасен пример за огнена магия в нашия свят и трябва да използваме единствено тях.

Преди да се даде начало на празненството, местни танцьори представят различни видове танци

Според традицията, по време на шоуто, разтопеният метал трябва да бъдат загрят до около 1600 градуса по Целзий. Изпълнението на традициятаизисква умения, сила и кураж. Когато изпълнителят потопи черпака, с който работи, то той трябва да внимава да не го потопи твърде дълбоко. В противен случай температурната разлика между студения инструмент и нагрятото желязо ще предизвика експлозия.

В края на изпълнението участници се молят за щастие и късмет. Опасността, която крие това изкуство е очевидна, като може да бъде лесно проследена и по раните на артистите. Един от участниците разказва, че при инцидент по време на фестивала е бил залят от желязо, а белезите са все още очевидни…