Palatka.bg

Драматичният мемориал на убитите евреи в Европа

Един от най-впечатляващите и спорни мемориали на Холокоста се намира близо до Бранденбургската врата, в квартал Фридрихщад в Берлин. Известният Мемориал на убитите евреи в Европа, известен още като Мемориал на Холокоста, е проектиран от архитекта Питър Айзенман от Ню Йорк и се състои от море от 2711 бетонни блока с цвят на дървени въглища, наречени „стели“, поставени в решетъчен модел на площ от 4,7 акра. От разстояние мемориалното място прилича на гробище с бетонови стълбове, наподобяващи надгробни плочи. Бетонните блокове не са еднакви по размер и варират по височина от 20 сантиметра до над четири метра и половина.

Посетителите могат да влизат от всичките четири страни и да се „изгубят“ в лабиринта, изграден от тесни пътеки между бетонните блокове. В югоизточния ъгъл на площадката, разположен под земята и достъпен чрез две стълбища, е разположен Информационен център, в който са запазени имената на около 3 милиона загинали по време на Холокоста евреи.

Първоначално Информационният център не бил включен като част от проекта, а на мемориала липсвали каквито и да е било табели или надписи

Пълната липса на информация за Холокоста събудило критика от всички страни. Критиците твърдели, че мемориалът е твърде абстрактен и не представя историческа информация за нацистката кампания срещу евреите. Други били обидени, че мемориалът е твърде специфичен и обвързан с определена демографска група, неглижирайки хиляди хора от различни общности, които били методично избивани по време на Холокоста.

„Неспособността да наричаме нещата с истинските им имена, и то, когато говорим за главния мемориал на Германия за убитите в Холокоста евреи, отделя жертвите от убийците им и извлича моралния елемент от историческото събитие, като го отклонява в посока сякаш говорим за природна катастрофа” – пише Ричард Броуди за световноизвестното издание Ню Йоркър. „Намаляването на отговорността до неудобното, засрамено и изказано с половин уста обстоятелство, че „ всеки знае за какво става въпрос”е първата стъпка по пътя към забравянето!“
Информационният център е създаден в отговор на критиките
Най-голямата дискусия обаче възниква, докато мемориалът все още се строи. Местната власт съобщава, че компанията Degussa ще бъде натоварена със задача да достави агент, с който да бъдат покрити бетонните блокове, за да бъдат предпазен мемориалът от поругаване и изрисуването му с графити. Изборът на компанията събужда огромен гняв в обществото, тъй като Degussa е доставяла така известният отровен газ „Циклон Б“, използван от нацистите, за да бъдат евреите масово убивани в газовите камери. Еврейската общност в Германия моментално поискала участието на компанията в строителството да бъде прекратено, но държавният борд, отговорен за строежа на мемориала не искал да бъде въвличан друг доставчик, заради допълнителните разходи, което подобен ход би създал.
На по-късен етап става ясно, че друго дъщерно дружество на Degussa вече е изляло основата за блоковете. На фона на нарастващото недоволство бордът решава да продължи да работи с компанията. Те мотивират решението си с мотива, че е невъзможно да се изключат всички германски компании, участвали в нацистките престъпления, защото, по думите на Волфганг Тиер (политик и член на борда) „миналото навлиза в нашето общество“.
Фактът, че блоковете често се използват като място за отдих, разпалва гнева у онези, които виждат използването на пространството като оскверняване на паметника
През 2016-а година, по време на върха на популярността на приложението Pokemon Go, много играчи, както и създателите на играта бяха шумно критикувани, заради факта, че Мемориалът на убитите евреи често се превръщаше в терен за търсене на покемони и игра на криеници. Този тип игри пораждат, както критики, така и спорове, тъй като според мнозина това е оскверняване на паметника, но според други това е послание, че надеждата се заражда отново и новите поколения не са обременени от болката и срама на едно от най-ужасните престъпления в цялата история на човечеството. За съжаление е напълно възможно, заедно с болката и срама да си замине и усещането за знание и познаване на историческите събития, което носи и огромният риск за повторение на даден проблем, който с времето е изгубил своята историческа тежест.