Palatka.bg

Историята на най-страшната влакова линия в света, намираща се в Еквадор

Когато президентът на Еквадор генерал Елой Алфаро встъпва в длъжност през 1895 г. и обявява, че ще бъде изградена нова железопътна линия, свързваща крайбрежния град Гуаякил със столицата Кито, намираща се във високите планини на страната, възниква ожесточена дискусия между политици, професионалисти, граждани и работнически организации. Много хора по онова време смятали, че Андите не могат да бъдат завладени, чрез възможностите на железопътния транспорт. Въпреки протестите и обезсърчаването идващо от всички страни, генерал Алфаро наема няколко американски контрагенти и им възлага да построят „най-трудната железопътна линия в света“. Партньорството между правителството на Еквадор и северноамериканските фирми все пак бил подписано, което довежда до основаването на железопътните компании „Гуаякил“ и „Кито“, а изграждането на историческата линия започва през 1899 година.

Изграждането на железопътна линия в планините не било никак лесна задача

Честата сеизмична активност, обилните валежи, ягуарите, отровните змии, маларията, дизентерията и жълтата треска непрекъснато спъвали напредъка, а в някои моменти завършването на проекта изглеждало невъзможно. Най-технически сложната част от този железопътен маршрут обаче била една необикновена скала, известна като Дяволски нос, или Нарис дел Диабло, която стояла между Алауси и Сибамбе. За да се издигнат на 800-метровата скала, инженерите издълбали серия от стръмни превключвания, които позволили на влака да се изкачи с наклон 1 към 18, като последователно напредвал и сменял релсите.

Твърдяло се, че Дяволският нос е прокълнат от Сатана, който не е искал да се построи железопътна линия там

А действията, които противоречат на желанията на дявола, се заплащат в човешки животи. До края на строителството на частта от маршрута в района на Нарис дел Диабло повече от 2000 работници починали от болести, натоварване или тежкия климат. Сред жертвите били работници, докарани от английските колонии в Карибите, предимно от Ямайка, стотици затворници, които били принудени да работят с обещания за свобода, дадени им от майор Джон Харман – главният инженер на проекта.

Въпреки всички трудности, завършването и първото изкачване на Нарис дел Диабло през 1902 г. е едно от най-невероятните постижения на железопътното инженерство по онова време.

Линията продължава да работи, с известни прекъсвания, до 1997 г., когато свлачищата по време на урагана Ел Ниньо опустошават релсите, което довежда до затварянето на цялата линия. Понастоящем е отворен само 12 километров участък от Алауси до Сибамбе, което води туристите през великолепните планински пейзажи и вълнуващо спускане над Дяволския нос.