Palatka.bg

Примери за прекрасни къщи, построени върху…мостове!?

Още от древни времена един от най-удобните и лесни начини за набиране на нужните средства за скъпата поддръжка на един мост е отдаването на площта му на различни търговци, които, плащайки наем генерират сумите, от които се нуждаят властите, за да поддържат инфраструктурата в достатъчно добро състояние. Днес подобно отдаване е все още популярно, но търговците се настаняват в леки и бързо разглобяеми помещения, които не се превръщат в постоянен елемент от натоварените мостове. В този материал ще ви представим няколко града, които в миналата са решили да имат друг подход, застроявайки мостове, използвайки жизненото пространство, което предоставят.

Понте Векио, Венеция

Понте Векио или Старият мост над река Арно, във Флоренция, Италия, е един от най-емблематичните средновековни мостове. Още през 13-ти век мостът е бил дом на магазини и различни постройки от единия до другия си край. Търговците продавали стоките си на маси, след като получавали одобрение от съответните власти. Когато един търговец не можел да изплати дълговете си, масата, на която продава стоките си („банко“), беше физически унищожавана („рото“) от войници, с което решително и категорични се слагал край на бизнеса им. Тази практика се нарича „bancorotto“ и се смята, че икономическата концепция за фалит възниква именно тук.
Магазините принадлежали на общината и били отдавани под наем – първоначално на месари, рибари и кожари. Но тези търговци произвеждали толкова много боклук и зловонна смрад, че херцог Фердинандо де Медичи ги изхвърлил и ги заменил със златари. Проблемът бил, че коридорът Вазари, който свързва кметството на Флоренция с двореца на управляващото семейство, преминава над Понте Векио и всички, преминаващи официални лица трябвало да понасят изключително неприятната миризма. Така херцогът решил, че новите обитатели на моста трябва да бъдат представители на далеч по-изискани професия като златари и бижутери. Днес днес именно те съставляват повечето от магазините на Понте Векио. Всъщност някои от най-добрите бижутери на Флоренция продават своите творения именно в ателиетата си на този средновековен мост, където можете да откриете и няколко художнически студия и магазини за сувенири.
Krämerbrücke, Erfurt

Krämerbrücke или Търговският мост в германския град Ерфурт обхваща Breitstrom, клон на река Гера. Мостът е покрит от двата си края с плътно положени къщи с дървени греди, между които е оставен тесен път в центъра на моста, по който може да се преминава. По този начин все пак се запазва оригиналната функция на моста – да свързва двата края на реката. Къщите са заети от магазини, които продават всички видове традиционни занаяти и тъкани, ръчно рисувана керамика, ръчно изработени изделия от стъкло, бижута, дърворезби и антики. Има и кафенета и заведения за хранене, предлагащи вкусни специалитети от Тюрингия.

Krämerbrücke първоначално е бил построен като дървен мост през 1117 г. като част от търговския път Via Regia, но след честите пожари, които изпепелявали моста градският съвет реши; да възстанови моста още веднъж, но този път, използвайки камък. Каменният мост е завършен през 1325 г. Той е изграден, впоследствие върху него са построени къщи, както и две каменни църкви на всеки край. Градът пострада от друг опустошителен пожар през 1472 г., който унищожил почти половината от града заедно с почти всички къщи на моста. Мостът е реконструиран в сегашния си вид с 62 сгради, но последвалата допълнителна реконструкция е оставила само 32 сега. От двете църкви, построени, заедно с моста днес само една – църквата Св. Егидий, е оцеляла, запазвайки своето място в източния край на моста.

Риалто, Венеция, Италия

Мостът Риалто или „Понте ди Риалто“ на италиански е най-старият от четирите моста, преминаващи над Големия канал във Венеция. Мостът първоначално е бил направен от дърво и е бил построен през 1255 г., замествайки по-ранен понтонен мост, който давал на хората достъп до пазара на Риалто, намиращ се на източния бряг. Мостът имал две наклонени рампи, които се срещат в подвижна централна част, която може да бъде издигната, за да позволи преминаването на високи кораби. Магазините били добавени едва през първата половина на 15-ти век, за да генерират приходи за Държавната хазна.

Тъй като дървеният мост бил труден за поддръжка (мостът вече се бил срутвал вече два пъти и веднъж е бил изгарян по време на бунт), се появило предложение да бъде построен нов каменен мост. Известни архитекти предложили плановете си, но всички участвали в класически подход с няколко арки. Накрая бил избран оригиналния наклон на рамката на стария дървен мост. Настоящият каменен мост е построен през 1591 г. Той има две наклонени рампи, водещи до централен портик. От двете страни на портика могат да бъдат открити редици магазини.

Пълтъни, Бат, Англия

Мостът Пълтъни, преминаващ над река Ейвън в Бат, Англия, е проектиран от архитект Робърт Адам, който е вдъхновен от италианските мостове, за които вече споменахме – Понте Векио и Понте ди Риалто. Мостът Пълтъни, е поръчан от Уилям Джонстоун, богат шотландски адвокат и член на парламента, който е наследил съществено богатство и имот близо до Бат чрез брака си с Франсис Пултени. Именно, благодарение на тази смяна на името на Уилям Джонстоун днес мостът носи това име. Имотът на Пълтъни бил от другата страна на реката от града и до него можело да се стигне само с ферибот. Богаташът искал да има мост, за да превърне огромния си имот в нов град и предградие на град Бат. Амбициозните му планове били невъзможни, докато преминаването от другата страна на реката било възможно единствено, чрез ферибот.

Мостът е завършен през 1774 г., но във времето по него са правени толкова много промени, че настоящият мост носи оскъдна прилика с оригиналната структура, която е била предложена от Робърт Адам. Днес мостът се състои от два магазина, проектирани в паладийски стил, които образуват тясна улица. Магазините от северната страна имат конзолни задни удължения, които разрушават симетрията на моста, но южната външна страна ясно показва почерка на Робърт Адам.