Palatka.bg

Токсичният пясък на най-младата пустиня: защо учените не могат да го проучат докрай

Някъде там, на границата между Узбекистан и Казахстан, няколко ръждясали и полуразрушени кораби са попаднали в клопката на сухия пустинен пясък. Някога на това място се е намирало едно от четирите най-големи солените езера на Аралското море, днес превърнало се в солена пустош. В наши дни аралските пясъци представляват най-младообразуваната пустиня Аралкум и тя е главният източник на пустинни бури в Централна Азия.

Някогашното Аралско море било напоявано от реките Амударя и Сърдаря, които играели ключова роля в развитието на икономиката и стопанството в региона

През 1960-та година след решение на ръководството на СССР реките били отклонени, за да се включват в напоителните системи за производството на памук. През следващите шест десетилетия морето преминало през процес, непознат досега. Водите се оттеглили от басейна, оставяйки след себе си кондензирани количества морска сол. Обработването с пестициди довело до отравяне на морското дъно, след което се появила празна солена и токсична пустиня.

Това е перфектният източник на пустинни бури, казва Ралф Кан, учен от НАСА (Goddard Space Flight Center). Кан уточнява, че по-вече от 100 милиона тона солен прах идва от пустинята и минава през Азия всяка година, създавайки сериозни опасности за здравето на голяма част от земите в региона.

Moynaq
Пясъчните бури от пустинята Аралкум се образуват почти всяка седмица и могат да продължат с дни

За живеещите в близост до мястото, храната и водата могат да станат негодни за консумация след връхлитането на бурята. В Каракалпакстан, автономна република в Узбекистан, се наблюдава завишен брой на случаи на заболявания като турберкулоза, анемия, рак, респираторни проблеми и увреждания на плода при бременност и след раждане. Смята се, че всички те са резултат от въздействието на прахта от пустинята. Следи от същия били открити чак в Норвегия.

За да разбере повече за пустинните бури, учените отдавна разчитат на управлявана дистанционно сензорна технология – чрез сателити, които можели да показват целия мащаб на бурите, както и диапазона, в който се разпростирали. Но събраната информация трябвало да включва и допълнителна – от сърцето на източника, бълващ пясък. Този метод е познат като „фундаменталната истина“  и специалисти като Томас Джил, които проучват поведението на вятъра в Тексаския университет „El Paso“, че липсата на информация от първа ръка от мястото, където се заражда бурята спъва проучванията върху феномена.

Но безлюдната и токсична земя на пустинята Аралкум, Джил си спомня, че още в миналото била определена от съветските учени като опасна и дори смъртоносна. Недостатъчният брой на проучвателни станции в региона задълбочила още повече проблема.

Засега учените могат да разчитат на информацията от сателитите, но много от тях оприличават резултата като снимане на бяла мечка в снежна буря

Когато прахта от другите пустини, подобно на Сахара полети в някоя посока, накрая се разсейва над тъмния океан, където става видна за човешкото око. Но в Аралкум контрастът между наземен и пренасян по въздуха пясък е минимален, а и облаците пречат на видимостта. Сателитите изпитват трудности при определянето на количеството прах в пустинните бури, а почти невъзможно е да се набави адекватна проба от пясъка. Така много от въпросите за пустинните бури, свързани с екологията и отражението върху здравето на хората остават без отговор.

Използването на дронове дава голям тласък в проучванията, въпреки че все още са трудно управляеми в бури като тези. Учените се надяват, че използването на химически детектори ще помогне за определянето на структурата на частиците, много от които за сега са непознати, защото Аралкум е най-новата пустиня на Земята и със сигурност крие необикновени тайни.