Palatka.bg

Фугарай – Немският жилищен комплекс, където наемът не се е променил за 500 години

Във време, в което разходите за наем на жилище изглежда нарастват непрекъснато в целия свят, жителите на идиличен жилищен комплекс в Германия живеят в утопия, в която инфлацията не съществува. Хората, живеещи във Фугарай, малък квартал в покрайнините на Аугсбург, плащат само 1 долар на година за наем на жилището си – същата сума, каквато са плащали и първите наематели, които първоначално са се преместили тук преди близо 500 години.

Фугарай е основан през 1514 г. от заможния бизнесмен на име Якоб Фугар, като социален жилищен комплекс за най-бедните хора в Аугсбург

 Семейство Фугър се премества в оживения немски град в средата на 14 век и основава проспериращ бизнес за търговия с плат. Към 16-ти век семейството е било едно от най-богатите в Аугсбург, а техните инвестиции се разширявали непрекъснато и вече достигали до съвсем нови сектори като недвижимите имоти и банковото дело. Якоб Фугар бил най-богатият банкер в града, с което си спечелил прозвището „Богатия Якоб Фугар“. Въпреки всичките богатства, които имал той останал верен на ценностите на семейството си и през 1514 г. започнал изграждането на Фугарай като начин, по който да се отблагодари на града и общността.
Мечтата на Якоб Фугар била да предложи достъпно жилище на хора в нужда, независимо от социалния статус, възрастта или семейния им произход
Единствените изисквания били кандидатите да бъдат миряни от католическата църква и да са регистрирани жители на Аугсбург от поне две години. Одобрените за жилище кандидати също трябвало да се съгласят да се съобразяват с вечерния час (22:00 ч.) и да се ангажират да се молят за своите благодетели – семейство Фугар, три пъти на ден в местната църква. Абсолютно същите условия са валидни и до днес.
Жителите на Фугарай трябвало да плащат само един рейнски гулдер месечен наем, а благодарение на финансов фонд, създаден от Якоб Фугар преди почти 500 години, цената остава непроменена и до днес. Стойността на един рейнски гулден е изчислена в модерна валута, тъй че жителите не се налага да изплащат наема в отдавна несъществуваща валута. Наемът възлиза на само 88 евроцента годишно. Живеещите във Фугарай хора също трябва да платят още толкова за поддръжката на местната църква и около 85 евро за отопление и поддръжка на година.
Спрямо днешните стандарти и стойности на наемите по света сумата е абсурдно ниска
И тридесетгодишната война, и Втората световна война донасят изключително драматични разрушения върху квартала, но Фугарай  оцелява всеки път. Проектът не само се възстановява, но и се разширява, винаги спазвайки първоначално договорените условия за наем преди половин хилядолетие.
Въпреки че има все още скромна възвръщаемост между 0,5% и 2% годишно, финансовият фонд, създаден от Якоб Фугар през 16 век, все още е достатъчен, за да субсидира значителна част от разходите за живот във квартала. Това обаче не е единственият източник на доходи за Фугарай. Тъй като слуховете за този уникален жилищен комплекс започнаха да се разпространяват из целия свят, ограденият със стена квартал започна да бъде посещавам от увеличен брой туристи, които искат да го видят със собствените си очи. Във Фугарай вече има такса за влизане в размер на 4 евро, която включва разходки из живописните му алеи и посещение на една от къщите, превърнати в музей, за да имат възможност туристите да разгледат как изглеждат домовете отвътре.
Жилищните единици в района се състоят от апартаменти от 45 до 65 квадратни метра
Никъде в квартала не съществува споделено настаняване, т.е. всяко семейство има свой собствен апартамент, който включва кухня, салон, спалня и малка допълнителна стая, общо около 60 квадратни метра средно. Всички апартаменти на приземния етаж имат малък навес о градина, докато апартаментите на горния етаж имат таванско помещение. Всички апартаменти разполагат с модерни удобства като телевизия и течаща вода, превръщайки сградите в съвсем нормални домове.
Що се отнася до вечерният час, който може да ви стори уморително условие за живеене, то той не е толкова строго спазван, колкото преди. Независимо че пазачът затваря портите в един и същи час, поради начина на функциониране на едно малко общество и факта, че всички с познават и си имат доверие, е напълно възможно да излезете или да се приберете след официалния вечерен час.