Palatka.bg

Пещерата Китум – африканската бездна, криеща смъртоносен вирус

Най-загадъчното място в Кения – пещерата Китум – отдавна вълнува изследователите на мистериозни феномени. Пещерата се намира в недрата на спящия вулкан Елгон, който се разполага на границата между Уганда и Кения. На езика на местните жители от племето масаи, „Китум“ се превежда като „място за церемонии.“ Има безбой хипотези за какви ритуали били извършвани в древните времена, но няма съмнение в едно – за пещерата се носят зловещи легенди, свързани с изчезването на животни и мъчителната смърт на хора, дръзнали да влязат в дълбините й.

Едва ли има човек, който не знае за книгата на Ръдиърд Киплинг „Книга за джунглата“ с главен герой Маугли

В нея се среща момент, наречен „водно примирие“ – когато след продължителната суша, най-накрая речното русло се напълва с вода и всички хищници, и техните жертви, се отправят на водопой.

Подобно примирие се наблюдава и в пещерата Китум. Всяка година в определено време, много животни поемат поход към най-отдалечените части на пещерата, без нито едно от тях да обръща внимание на останалите. Главната им цел е да се доберат до солите и минералите, стичащите се по стените на пещерата. За съжаление на всички животни успяват да се завърнат. За такива големи видове като биволи и слонове, единствените препятствия са тесните проходи, но антилопите и по-малките животни изчезват безследно в Китум.

Феноменът на изчезващите животни развълнувал учените в края на миналия век

Още през 1987 година учените заподозряли, че в скалните недра на пещерата се крие хранилище на опасен вирус. Няколко дни след посещението си, датският учен Питър Кардинал,  отправил се в Китум в търсене на редките минерали, се почувствал зле. Първоначално лекарите смятали, че той е заразен с малария, но цялото му тяло било покрито от хематоми. Няколко дни по-късно Кадрдинал издъхнал вследствие на мозъчен кръвоизлив. След изследвания във военна  биолаборатория в САЩ, се оказало, че става въпрос за т.нар. „маргбургски вирус“, по структура близък на познатия вирус ебола. Подобен мъчителен край на живота застигнал тръгнал и кенийския търсач на силни усещания Шарл Моне. Общото в разказите на двамата ентусиасти било липсата на каквито и да е останки от животни по пътя им в Китум.

Съществуват няколко версии за изчезването на животните

Най-популярната е, че в пещерата живее рядка разновидност на бактерия, която разтваря органите, след което те се вкаменяват и разпадат. Учените не изключват в бъдеще да се търсят доказателства за наличието на енергийни полета, които изпепеляват животните, попаднали там. Досега не съществува отговор на въпроса защо единствено малките и средни видове животни не успяват да се завърнат от недрата на Китум.

Въпреки екзотичните хипотези, учените се обединяват над версията, че в горите в този район на Африка преди пет милиони години живяли общи предци на шимпанзетата и хомо сапиенс. И до сега тези не напълно изследвания места се определят като поле на вечния сблъсък между човешкото ДНК и микробите. Според изследователите, има голяма вероятност първоначалният източник на СПИН да са именно тези гори в Африка, чийто пещери крият неизследвани спящи вируси и микроорганизми.