Palatka.bg

„Небесното погребение“ в Тибет – ужасяващ ритуал или благотворителност?

„Раздаване на милостиня на птиците“ или още нарично „Небесното погребение“ (jhator) е най-разпространеният начин за прощаване с мъртвите в Тибет. Съгласно тибетските вярвания, душата напуска тялото в момента на настъпването на смъртта, а всеки етап от човешкия живот трябва да носи полза. Ето защо след като почине човек, мъртвото тяло е дарявано на птиците, които се нахранват с него. Това се счита за последната проява на благотворителна дейност от страна на покойника.

За много тибетци този начин на погребение е единственият възможен

Изключение се прави за далай-ламите и вторите по ранг духовници – панчен-ламите. Техните тленни останки се балсамират и се покриват със злато.

Небесното погребение се практикува във всички територии, населявани от тибетци, включително и някои индийски като Ладакх и щата Аруначал-Прадеш.

По време на ритуала роднините на починали се молят в т.нар. „Град на молитвените флагове“, което предтавлява специална площадка в околностите на манастира Чаланг.

Но практикуването на необичайния ритуал било забранено през 1959 година от китайските власти, веднага щом установили контрол на тези територии. По-късно през 1974 година след горещите молби на монасите и тибетците, китайското правителство отстъпило и така погребалната практика се възобновила.

До този момент съществуват около 1100 площадки за погребалния ритуал

Той се ръководи от специални хора, наречени „рогяпи“. Те съблюдават за всички детайли по изпълнението на ритуала. Когато някои почине, тялото му трябва да бъде настанено в седящо положение. Трупът „седи“ в продължение на 24 часа, докато монахът чете молитви от тибетската Книга на мъртвите. Това се прави с цел да се помогне да душата да премине през 49-то ниво на бардо – състояние между смъртта и възкръсването.

Три дни след смъртта най-близкият приятел на покойния понася на гръб тялото му към мястото на същинското погребение. Там рогяпът наточва своя ритуален нож, с който прави множество разрези на тялото. Гробарите събират и раздробяват костите върху плоска каменна плоча, смесвайки ги с каша от листа, ечемичено брашно и масло от тибетски як. След това кашата, примесена с плътта,с бива изядена от лешоядите, чакащи наблизо. Рогяпът измива лицето и ръцете си и сяда заедно със семейството да изпие чаша горещ чай.

Телата на мъртвите изчезват, без да остане и следа, което според тибетските вярвания означава, че душата ще напусне по-лесно тялото, за да намери ново. Всеки трябва да види поне веднъж в живота си обряда на небесното погребение, смятат тибетците, за да осъзнае и почувства цятата мимолетност и преходност на живота.