Palatka.bg

Приказката за откриването на пещерите Аджанта в Индия

Индия – само споменаването на името й започва началото на митична приказка за древността. Легендите за нейните богатства се безчетни и дори днес тя е способна на удиви всеки. Понякога като съкровищница се открехва за тайните си, съблазнявайки останалия свят. За пещерните храмове дори самите индуси не знаели преди XIX век. Сътворен от човешката ръка, този комплекс бил създаден доста преди раждането на Исус, а великолепието му се съревновава с това на Хеопсовaтa пирамидa в Египет.

През 1819 година Джон Смит, британския офицер-кавалерист от двадесет и осмия Мадраски полк, решил да отиде на лов за леопарди. Събрал съмишленици и се отправил в джунглата на щата Махараштра, за който било известно, че е пълен със свирепи хищници.

Увлечен в гонитбата по следите на тигър, Смит потънал в дебрите на буйните тропически растения

И когато храстите пред него се разкрили, толкова бил поразен, че оръжието се изплъзнало от ръцете му.

В очите му се взирал хладният поглед на каменния Буда. Англичанинът направил няколко стъпки напред и зърнал изсечени в скалите проходи, водещи надълбоко в недрата на планината.  Офицерът извикал дружината си и след кратко съвещание решили да проучат мястото. Те се покатерили на върха на скалата и влезнали в пещерата, осветявайки пътя си с факли от изсъхнали треви. Озовали се във величествена зала със заоблени тавани и колони. Стените били украсени с причудливи  живописни картини.

Древните художници не страдали от комплекси: наред със сцените от кралския живот в разкошни апартаменти, ловни сцени и посрещания на гости, се срещали и изображения на плътска любов. По онова време не всеки ден въздържаните англичани можели да се натъкнат на толкова откровени картини с еротично съдържание.

От дързостта на древните художници, буйните цветове и разнообразните статуи дъхът на англичаните сякаш секнал

Под куполите на това древно светилище се извисявала огромната статуя на Буда, на която англичанинът Смит решил да остави своя подпис като първия европеец, докоснал се до този изгубен свят. След като обиколили всички 29 пещери, простиращи се на 500 метра по скалистия бряг на „Реката на тигрите“ Вагхори, се завърнали у дома, за да разгласят новината за откритието си.

Слуховете за находката се разпространили бързо. Най-голям интерес бил предизвикан у архитекта и археолог Джеймс Фъргюсън. Имайки заделено благоприлично състояние, се намирал в Индия, за да пътешества и изучава културните паметници на страната. Ученият се бил прославил в метода си на работа – съставил опис на пещерите, 24 от които били манастири, 5 – храмове.

И днес се използва въведения от Фъргюсън метод за номериране на пещери подобно на съвременната адресна номерация

В своя доклад за пещерите Аджанта археологът настоял сънародниците си да се отнесат отговорно към фреските в паметниците, които и без това се разрушавали от въздействието на времето и влажния тропически климат.

През 1844 година към светинята се отправил военният фотограф и антиквар Робърт Джил. Пред него стояла трудна задача – да изследва и запечата на платно копие от стенните рисунки.

Мисията на Джил дала началото на дълга и мъчителна работа по научното описване на художествените съкровища в долината на Тигровата река. Експертът прекарал няколко години в дивите дебри на индийските гори, но му се наложило да се труди в ужасни условия.

Местността била пълна не само със свирени хищници, но и с войнствено настроеното местно племе бхили

Все пак Джил довел до край започнатото дело и през 1847 година представил резултатите от своите усилия в Кралското азиатско общество.

Строителството на древния комплекс се разделяло на няколко етапа. През първия (II-I век преди нашата ера) били създадени пет молитвени зали, Втората фаза започнала около V век от нашата ера по времето на Харишен, последният велик управител от династията Вакатака. Тогава били изсечени фреските и изображенията в останалите пещери. Малко по-късно били издигнати и манастирите с килии за монасите.

Проклятието на Аджанта

Робърт Джил направил 30 копия на творбите на древните индийски художници, периодично възвръщайки се в Аджанта. Но неговият труд бил връхлетян от печална съдба – по-голямата част била изпепелена при големия пожар през 1866 година, а година по-рано отново при пожар в изложбената зала на кралския дворец в Южен Кенсингтън, били унищожени части от копията.

Индусите твърдели, че в пещерите Аджанта съществувало проклятие: всеки, дръзнал да наруши покоя на комплекса, бил застигнат от зла участ. Беди и трагедии сполитали онези, които прониквали вътре и осквернявали покоя на боговете.

През 1861 година археолозите в Индия основали Кралската комисия за пещерните храмове, която функционира до ден днешен. Англичаните се стремели да запазят културното наследство на Аджанта, но все повече ентусиасти се отправяли в горите на Тигровата река в търсене на съкровища.Вандали от всички краища на света идвали и оставяли своите инициали върху стените и фреските, оскърбявайки живописните стени, увреждали и заграбвали късчета от статуите.

През 1872 година в пещерите пристигнал Джон Грифитс, директор на училището по изкуства в Бомбее

Трябвало да премина по трудните стъпки на Джил: да увековечи на платна древната живопис. Но за щастие неговата работа успяла да се съхрани. Същия късмет имал и индийският археолог и историк Гулам Яздани, както и на английската закрилница на изкуството – Кристин Херингъм. Картините им са се съхранили до наши дни, като част от цялата колекция от реставрирани копия, събрани през 2005 година.

Ако бъдат поставени една друга само дантелените резби, биха стигнали чак го снеговете на връх Джомолунгма (тибетското име на Еверест). Фреските се считат за венецът на източното изкуство. В една от подземните зали живописта заема над хиляда квадратни метра, ако не броим колоните и таваните. А точно така изглеждали някога двадесетте и девет пещери.

Сякаш индийските майстори се стремели да пренесат в тесния подземен свят цялото богатство на външния такъв

И досега учените недоумяват как всичко било изрисувано в полумрака на пещерите. Как са успели да украсят стените с фини линии с множество краски? И как са изсекли такива съвършени статуи в непрогледния мрак?

Може би използвали огледала, с които улавяли слънчевите лъчи и са ги насочвали към стените? Всички въпроси остават без отговор. Но едно е ясно: монасите изоставили това чудно място в началото на XIII век, когато интересът към будизма утихнал и намалял броя на поклонниците. Храмът бил забравен и обраснал с треви. Единствено прилепите се взирали с безразличие в старинните шедьоври.

Те могат да се запознаят с копия в специално оборудван комплекс, но повечето предпочитат да влезнат в самите древни манастири и храмове. От 29-те пещери, само в 13 са се съхранили фрагменти от фреските и статуите. Но това е достатъчно, за да се разбере колко грандиозна е била мисълта на древните хора.