Palatka.bg

Загадките на Врангел – най-далечният островен рай в Северноледовития океан

Недостъпен и обкръжен в хватката на вечни ледове, остров Врангел е удивително късче земя. Климътът тук е безпощаден, а природата – поразителна.  Островът не е голям – само 150 километра дълъг и 75 километра широк. Площта му е сравнима с тази на остров Кипър.

Врангел бил открит доста късно – едва в средата на XIX век.

Още през 1763 година руският учен и енциклопедист Ломоносов предсказал с точност местонахождението на острова, посочвайки, че той би трябвало да се намира в полярните обласни на север от Чукотка. Но по онова време никой не се вслушал в думите на учения.

Откриването на Врангел станало по време на експедицията на лейтенант Фердинанд Врангел през 1820-1824 година. Непроходимите стени от гъсти гори не отказали лейтенанта от търсенето, когато най-накрая той станал първият европеец, съобщил за съществуването на остров насевер от Чукотка. Той дори го отбелязал на картата със съвсем малка разлика от точното му месторазположение. Най-отличителната подробност била 180-тият меридиан, който разделял острова на две равни части, поделени от Източното и Западното полукълбо.

През 1849 година англичанинът Хенри Келът доплавал случайно на малък остров близо до Чукотка

Той го кръстил в чест на кораба си „Джералд“. Дивата природа отказала Келът да продължи и той се върнал, без да знае, че зад себе си оставил острова, който в бъдеще щял носи името Врангел.

Малко по-късно корабът „Нил“ доплавал с американския ловец на китове и пътешественик на борда – Томас Лонг. Той бил слушал за легендарната екпедиция на руснака Фердинанд Врангел и веднага щом зърнал късчето земя, му дал име: „Врангел“.

Тази новина зарадвала самия амирал в оставка Врангел, който никога не успял да стъпи на „собствения“ си остров. От своя страна Томас Лонг сметнал за редно да назове пролива до Чукотка на себе си – пролив Лонг.

През 1911 на остров Врангел най-накрая доплавала първата руска експедиция, която поставила свой флаг

Пет години по-късно руското правителство обявило официално принадлежността на острова към Руската империя.

Подробното опознаване на остров Врангел започнало през 1933 с построяването на зимната станция. А зимата тук е странно понятие – започва от септември и завършва едва през месец юни, когато се появяват ураганни ветрове със скорост до 150 км/ч.

Такъв мощен вентилатор буквално превива до земяна горите върху снежните хълмове, образувайки преспи, високи до 24 метра. В продължение на четири месеца температурата се задържа положителна – около +3 градуса.

Изследванията показали, че първите хора, които стъпили на острова били палеоескимоси, живяли на острова през 1700-те години преди нашата ера. В този суров климат обитателите били умели ловци, прехранващи се с месо на моржове и морска риба, тъй езерата и реките на острова до една замръзват.

Как тези хора се оказали на този остров и защо са изчезнали преди около 700 години?

Тези въпроси все още вълнуват учените. Ясно е, че днес там не могат да бъдат срещнати ловци. През 1976 година остров Врангел получил статут на резерват – първият в Русия. Охраняването му се осъществява в диапазон от 24 морски мили и това е така, защото през 2004 година островът станал първият акртически обект под егидата на ЮНЕСКО.

Чукчите нарекли остров Врагел „Умкилир“, което означава „остров на белите мечки“. Въпреки че днес те са малко на брой, хората се шегуват за остров Врангел, наричайки го „родилния дом за мечки на Арктика“. Хранейки се с тюлени по крайбрежието, белите мечки правят свои бърлоги от началото на септември. Открити са до 500 подобни мечешки жилища по склоновете на горите. През април, когато се родят малките, мечките напускат своите преживни места.

Друг известен животински вид на остров Врангел е едрият арктически овцебик. Той бил докаран от САЩ през 1975 година и в момента тук живеят около 1000 броя. Смята се, че в миналото на острова имало и мамути. Те изчезнали преди 3600 години и не успели да оцелеят за разлика от овцебиковете. Отдалеченото от човешки досег място благоприятествало за съхранението им. Овцебиковете намират прехраната си в т.нар. мамутови прерии, богати на 417 видове и подвидове диви разстения, което е с два пъти повече от останалите арктически тундрови териотрии с подобни размери.

Масовото самоубиство на леминги

Една от най-големите загадки на остров Врангел са най-древните му обитатели – лемингите. Тези пъстри пухкави гризачи успяват да оцелеят, намирайки корени на растения, сковани под леда. Когато на всеки пет години става по-топло от обичайното и островът се напълва с урожай от гъби и горски плодове, популацията на лемингите рязко нараства. И тогава десетки хиляди „излишни“ гризачи се отправят към морето, плувайки, докато не потънат.

 

Невероятният инстинкт за съхранение на Природата е толкова силен, че остров Врангел пази едновременно редки растителни и животински видове, срещащи се поотделно в Евразийския и Северноамерикански контитент.

А втората загадка?

Тя е свързана с розовата чайка. Поради необичайния си цвят, тази птица е наричана „Зарята на полярния кръг“. Тя едва преодоляла пълното изтребление на вида, когато в миналото било модерно да се окрасят стените с препарираните тела на чайките. Днес видът е отбелязан като застрашен в „Червената книга“, но недоостъпността на острова е главната причина за оцеляването й. За разлика от повечето северни птици, розовата чайка зимува не на юг, а именно на север на остров Врангел. Все още никой не е обяснил причината за този феномен. Може би защото, природата на острова е останала непокътната и дива.