Palatka.bg

Сенегалската борба – мистичният национален спорт на Сенегал и истинска мания за местните

„La Lutte” или “Борбата” е повече от национален спорт на Сенагал. Обгърнат от мистицизъм и древни традиции, този уникален стил на борба се е превърнал в истински безкраен празник на етническо и географско наследство.

Борбата е позната като форма на съревнование по ширините на цяла Западна Африка, но в Сенегал нещата са малко по-различни. Позната сред сенегалското племе Волоф под наименованието “Laamb”, борбата се счита за спечелена от онзи, който остане на крака докрай. От векове така са блесвали най-силните и здрави мъже на всяко село.

В миналото по време на Френската колонизация тези битки се водели тайно, докато в началото на XX век французите започват да организират турнири с наддавания. Едва след получаването на своята независимост през 1960 година, традиционният силов спорт получава статута на професионален такъв.

Разпалените разговори за сенегалската борба са ежедневие в училищата, офисите и социалните сбирки

Звездите от този вид спорт са по-известни дори от футболистите и политиците на африканската страна. Традицията на борбата крие своите корени още от началото на XIII век, но и до днес съществува абсолютна лоялност към спорта.

Laamb е доста свиреп стил на борба – позволени са удари с лакти, крака, глави, дори ухапвания на противника. Не е забранено използване на нокти, които бойците специално тренират и укрепват в подготовката си за дуелите. В миналото били известни случаи на бойци, които отхапвали части от ушите на съперниците си, за да направят гердани трофеи от тях. Въпреки въвеждането на строги правила, все още сенегалската борба е единствената форма на бойни изкуства, в която се позволява ръкопашен бой с голи юмруци, при това извън пределите на ринга. Най-голямата цел и удовлетворение за победителя е признанието, което получава: „Roi des Arenes” или „Кралят на арената“. Тази титла датира още от XIV век, когато легендарният боец Букар Джилах Файе побеждава в битка и взима ръката на кралската дъщеря.

Турнирите се организират след края на сезона на дъждовете в Сенегал като символ на съревнование между селищата за това кой повече реколта заслужава да получи

Всяка общност се гордее със своя шампион, като най-успешният в последното десетилетие са Modou Lo, Balla Gaye и Moustapha Gueye. Тъй като националният спорт се е превърнал в национална мания, инвестициите в борбата са доста солидни. Най-големите имена получават по $250 000 само, за да стъпят на ринга.

Далеч преди началото на турнира цялата страна е зялата от билбордове с напитки, чиито рекламни лица са шампионите на сенегалския традиционен спорт. Освен ежедневните телевизионни програми и канали, които излъчват битки, съществува и специално приложение за инсталиране на игра за мобилни телефони.

 

Laamb (https://www.youtube.com/watch?v=Y06SGyk_mtg)  е най-голямо вдъхновение за младите мъже от най-бедните части на столицата Дакар.

Те виждат борбата като изход от мизерията и път към жадуваната слава

Много от тях участват в местните клубове, които провеждат тренировките на брега на морето. До където и да стигнат по пътя към върха, повечто от тях усвояват мистични технически и тактически умения, част от наследството на сенегалския народ. От векове шаманите, които били част от религиозните ритуали по време на бойния спектакъл, са допринесли за смесването на фолклора, вярванията и духовните практики като защита на бойците. Ето защо преди битките се изпълняват различни ритуали и жертвоприношения, с които да се прочисти пътя на боеца, влизащ в битка. Преди началото й се извършват молитви, съпроводени от барабани и танциори. Дори даден мач да продължи секунди, предстоят часове, докато се появят последните двама най-добри, след което шампионът ще продължи делото на своите предци.