Palatka.bg

Тайната на хималайското езеро Рупкунд – масов гроб на 500 души

Езерото на скелетите е едно от най-обсъжданите места в Хималаите и тайнството, обгърнало това мистериозно място привлича човешкото любопитство в продължение на стотици години. Неговите брегове, простиращи се някъде високо в хималайските върхове, са осеяни с останки на хора, за които се говори, че са били погубени от разгневено божество. Но тъй като никой не е виждал със собствените си очи това зловещо място, разказите за него са се вкоренили дълбоко в хорското съзнание и са станали част от месния фолклор. И така било до 1942 година, когато на височина над пет хиляди метра не било наистина открито езеро, което получило названието „Рупкунд“.

Изследването показало, че всички те намерили смъртта си едновременно в резултат на едно общо събитие, случило се отдавна. Как всички те успели да се доберат до място, което и добре обучени и екипирани съвременни алпинисти не успяват да изкачат? И какво ги е убило?

Националният парк Нанда-Дави – прекрасно място в северна Индия – попада в западните части на Хималаите. Стръмните гори, алпийските склонове и величествени ледници са съхранили вида си от хиляди години насам. Човешкият крак стъпва рядко тук, тъй като Нанда-Деви се намира на 7817 метра надморска височина. Това означава,ч е районът не може да бъде населяван от хора, а дори научните наблюдения се провеждат при твърде сурови условия – нещо което изпитали на гърба си изследователите от експедицията през 1942 година.

Езерото се намира в падина на склона връх Трисул, разположен до Нанда-Дави. Самият водоем бил малък, с дълбочина не повече от два метра. Поради високото разположение, езерото Рупкунд е достъпно за посещение само един месец в година, когато се освобождава от схватката на леда. Да попаднеш до езерото може да стане възможно, благодарение на щастлива случайност.

Знаейки за преданията за езерото, ръководителят на експедицията през 40-те, Хари Кишман Мадвал, не бил поразен от находката си

Въпреки че обитателите на Хималаите трудно могат да бъдат шокирани от човешки останки по върховете, скупчването на толкова много скелети на едно място предизвикало появата на митове. Най-известната легенда гласяла за същестуването на богинята Нанда-Деви. Тя убила хората за това, че дръзнали да стъпят в нейните владения, без да помолят за разрешение и без да проявят дължимото уважение към нея. На склона на върха се намира храм, издигнат в чест на богинята и всяка година се организа фестивал, с който й се отдава почит. Най-важната част от празника е провеждането на шествие по планинските била, чийто маршрут води близо до езерото Рупкунд, но никога не стига до самите брегове.

Подобно на похода на поклонниците, в миналото древният цар Джасдавал повел ритуално своята многочислена свита към върховете, където се наложило да пренощуват, понеже една от спътничките била бременна и се наложило да роди. Богинята Нанда-Деви възприела шумната тълпа като враждебно нашествие и изпратила към тях снежна буря, в която всички те загинали. Това била една от версиите, с която се обяснявала масовата смърт около езерото Рупкунд.

С появата на съвременни технологии точната възраст на зловещите находки била определена едва в началото на XXI век

През 2004 година към езерото се отправила експедиция от европейски и индийски учени под ръководството на телевизонният канал National Geographic. В езорото изследователите намерили около 500 човешки скелета, но този път се натъкнали и на артефакти, разкриващи детайли за трагедията, случила се в древните времена. Благодарение на особения високопланински климат, някои фрагменти от телата успели да се съхранят. До самите останки имало и елементи от кожени дрехи, дървено и железно оръжие. Тридесет от най-добре съхранилите си скелети били описани и доставени в лаборатория за изследвания. Оказало се, че хората загинали в езерото около 850 година в нашата ера и спадали към групи от два различни региона на планетата. 30% от мъртъвците били местно жители, а останалите идвали от територии на днешен Иран.

До 2015 година били изучени 82 скелета, с което окончателно се потвърдил средноазиатският произход на по-голямата част от загиналите

Накрая била определена и причината за смъртта им – всички черепи на мъртъвците били повредени при травма. В началото учените предположили, че лавина или каменно свлачище убила всички посетителите край езерото. Но Субхаша Валимбе, директор на катедрата по антропология в Пун, опровегал тази версия.

Всички травми по главите, ключиците и ребрата на загиналите били причинени от предмети с кълбовидна форма с диаметър 8-9 см. И вероятно не ставало въпрос за ожесточен простест. Отговорът на загадката бил съвсем прост – 500-те души мили убити от градушка, засипала езерото Рукунд. Смята се, че това природно явление е представлява рядкост за региона. Масова смърт, настъпила при градушка с голям размер се наблюдава и в други случаи назад в историята, например в Индия през 1888 година, когато загиват 230 души.

И дори да била уточнена етническата принадлежност на загиналите край езерото в Хималаите, останала загадка целта на визитата им там горе

Смята се, че те се отправили за извършването на поклонение в чест на богинята Нанда-Деви. През 2017 година бил проведен ДНК анализ на 17 групи от останките на скелетите, разделени в три условни групи: Рукпунд_А, Рупкунд_B и Рупкунд_С.

В група А попадали загиналите през XIII-IX столетие – хората от южноазиатския регион. В група B попадали онези, намерили смъртта си в началото на XIX столетие, т.е. хиляда години след група А. Това объркало съвсем учените, които първоначално смятали, че всички 500 души умрели по едно и също време. Тогава открили останки на човек от група С, към която спаднали останките на хора от Източното Средиземноморие. Посетители от Гърция и Близкия Изток, се добрали до непознатите върхове на Хималаите, водени от човека “C“, който ако не местен, то бил роден някъде в близките райони.

 

И така в Средните векове около бреговете на езерото Рупкунд загиват от рядък грамаден град група местни жители

Смята се, че след хиляда години намират смъртта си по същата причина и гърци, араби или перси, изкачили се с местен придружител. Ако първата група били поклоници, втората вероятно се състояла от търговци от Османската империя.

Досега остава не напълно подтвърдено съвпадението на смъртоносния град, убил посетителите в интервал от хиляда години. Сякаш колкото по-надалеч достигат изследванията на учените, толкова повече се запилата загадката около масовата смърт край Езерото на скелетите. Всеки, желаещ да се докосне до водите на Рупкунд, трябва да отдели 3 -4 дни, за да стигне до там, ако разбира се времето му позволи. Или по-точно, ако богинята Нанда-Деви се смили над него и изпрати погубваща градушка след него.