Palatka.bg

Проект A119: Тайният план за взривяване на ядрени оръжия на Луната

Много преди президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди да произнесе вдъхновяващата реч „Ние избираме да отидем на Луната“ пред огромна тълпа, събрала се на стадион Райс в Хюстън, Тексас, военновъздушните сили на САЩ вече бил взели своето решение да изградят план да отидат на Луната. Основните разлика между двата плана обаче било избора на полезен товар, който ще замине към земния спътник и целта на посещението.

Докато президентът Кенеди си представял единствено и само как американците да се разхождат по лунната повърхност и изследват Луната, взимайки множество камъни и проби, то влюбените във войната лидери на военновъздушните сили на САЩ вече си представяли голям приличащ на гъба ядрен облак, който ще внесе страх в сърцата на всички нации и ще вдъхне възхищение от технологичната и военната мощ на Съединените американски щати.

През 1957 г. Съветският съюз изненада целия свят с изключителното си достижение, съумявайки да изпрати в орбита на Земята първия в историята изкуствен спътник – Спутник, по времето, когато американските ракетите все още разработвали тънкостите на изстрелващата система. При първия си опит ракетата избухнала на пусковата площадка. Неуспехът бил посрещнат от пресата подигравателно, а народният гений предлагал нови и нови идеи за име на проект капутник, флопник, пуфник и стайпутник.

Успехът на Съветите и провалът на американците бил огромен удар не само за работещите по космическата програма, но и за цялата нация

Със Спутник, съветският демонстрират не само преднина в космическата надпревара, но и че имат технологията да нанасят удари по всяко място на земята с ракета с ядрена бойна глава. Имайки предвид начина, по който се развивала ситуацията за американците, различни политици и анализатори по целия свят се притеснявали и изказвали предположения, че Съветският съюз може да изстрелят ядрено оръжие по цели в Съединените американски щати, които няма да могат да отговорят.

Близо четири месеца след изстрелването на Спутник в космоса и три месеца след втория съветски спътник Спутник 2 и първото живо животно в космоса – куче Лайка, САЩ успяват да изстрелят първия си сателит, Explorer 1, на 31 януари 1958 г. с тегло само 14 килограма. За разлика от него, Спутник тежи цели 83,6 килограма, а ракетата, която го извежда в орбита, била най-мощната, проектирана някога. Съветските ракети ставали прогресивно по-мощни с всяко изстрелване и така се увеличавал и капацитета на  техният полезен товар, който може да бъде натоварен. Спутник бил над половин тон.

Към май 1958 г. Съветският съюз разполагал с третия си космически спътник – Спутник 3, една истинска „плаваща“ в космоса научна лаборатория, висока повече от 3 метра и половина и тежаща над 1,3 тона.

Обективно погледнато Съветският съюз осезаемо изпреварвала всички останали нации в космическата надпревара, а САЩ отчаяно се стремели към нещо, което да повиши доверието в собствените им способности в космически план. Така те се обърнаха към това, което знаели и умеели най-добре – да изградят ядрено оръжие и да го взривят. Всъщност военните имали още по-смела идея. Защо да не изпратят атомна бомба до Луната и да я взривят там, за да я види целият свят? Едно събитие като това би било толкова грандиозно, че твърдо би върнало Америка отново в играта. И така се родил Проект A119.

Веднага бил събран екип от физици и други учени, които да проучат каква видимост би имала подобна експлозията от земята – това все пак било най-важното условие и дали подобен взрив може да бъде вреден за лунната среда в дългосрочен план. Решено е взривът да бъде насочвам по начин, който да гарантира, че полученият прашен облак от експлозията ще бъде осветен от слънцето, което да го прави видим от земята. Известният автор Карл Сейгън, който тогава бил докторант, работещ при астронома Герард Кайпер, също бил в екипа. Той бил помолен да създаде математически модел за разширяването на взривяващия се прашен облак в пространството около Луната.

Първоначално била обмислена водородна бомба, но след това е взето друго решение, тъй като подобна бомба би била твърде тежка за пътуването до Луната, която е на разстояние от 384 403 километра от Земята

Вместо това екипът се спрял на по-малко устройство с относително ниска мощност от 1,7 килотон. За сравнение, бомбата Little Boy, паднала върху японския град Хирошима през 1945 г., имала мощност от около 13-18 килотона.

Работата по проект A119 продължава до януари 1959 г., когато изведнъж той е изоставен. Проектът A119 бил класифициран като строго секретен и всички участници трябвало да запазят информацията за него в абсолютна тайна.

Съществуването на проект A119 остава до голяма степен тайна чак до средата на 90-те, когато писателят Кий Дейвидсън открива историята, докато изследва живота на Карл Сейгън, имайки желание да напише биография на световноизвестния учен. Очевидно Сейгън му е разказал повече подробности за проекта, отколкото е имал право, още, когато е бил съвсем млад, тъй като по-късно е обвинен в нарушаване на националната сигурност , когато кандидатствал за академична стипендия в Калифорнийския университет през 1959 г.

Повече подробности за проекта излизат наяве чак през 2000 г., малко след като биографията на Карл Сейгън е публикувана

Тогава физикът Леонард Райфел, който ръководил изследването, наруши анонимността си и говори пред пресата като официално лице, което е било част от проекта.

Карл Сейгън

„Имайки предвид начина, по който се развиват подобни идеи и проекти, това беше малка идея“ – казва д-р Райфел пред авторитетно американско издание NY Times. „Проектът се развиваше по-малко от година и никога не стигна до точката на оперативно планиране. Показахме какви биха могли да бъдат ефектите. Но истинският аргумент, който направихме (както и много други, направени зад затворени врати, разбира се) беше, че няма абсолютно никакъв смисъл да разрушаваме девствената среда на Луната. Имаше и други начини да впечатлим обществото, че няма да бъдем победени от руснаците.“

„За щастие, начинът на мислене се промени“ – добавя д-р Райфел. „Ужасявам се, че такъв проект за възбуждане на общественото мнение е бил обмислян някога.“

Д-р Дейвид Лоури, британски историк по ядрена енергия, нарекъл предложението на проекта неморлно и покварено

„Само да си помислим, че първият контакт на хората с друг свят би бил да се взриви ядрена бомба… Ако бяха продължили, никога нямаше да имаме романтичния образ на Нийл Армстронг, който да направи „една гигантска стъпка за човечеството“ – отбелязва ученият.