Palatka.bg

Защо Австралия е честа жертва на огромни нашествия от мишки и плъхове?

Плъховете и мишките винаги са били огромен проблем в Австралия, особено в Южните и Източните райони на страната, в които се отглежда зърно. На всеки няколко години популацията на мишки достига гигантски размери, опустошаващи много ниви и градини, а малките животни започват масово да нахлуват в обикновени домове, хотели и ресторанти. Дори градски райони, като Сидни, са дом на огромна популация от гризачи – между 500 милиона и милиард според оценка на учените от 2019 година. Това означава минимум сто плъха за всеки жител на града.

Една от най-големите кризи, свързани със свръхпопулацията на мишките се е случила през 1917 г., когато части от Куинсленд и Виктория буквално били затрупани с мишки

Гризачите повреждали житото, дъвчели ботуши, обувки, покривки за маса, килими, завеси, книги и на практика всичко, до което се докопали. Мишките хапели бебета в люлки, изгризвали телефонни и телеграфни кабели, изяждали гумените печати и колетите в жп гарите и пощите. Мишките изскачали всеки път, когато се отваряли чекмеджета и шкафове и не спирали да стряскат домакините в къщите в Австралия. За местните жители се превърнало в обичайна практика да откриват мъртви мишки, които плували в кани с мляко, като дори хлябът трябвало да се реже внимателно, тъй като добре изпечени мишки понякога можело да бъдат открити във вътрешността на хляба.

Инвазията на мишките била толкова голяма, че те достигали дори до зоологическата градина, плашейки лъвовете и слонове

„Старият ред на нещата е обърнат и сега мишките не само си играят, когато котките са далеч, но всъщност си играят със самите котки“ съобщават местните вестници The Richmond River Herald и Northern Districts Advertiser. „Мишките са абсолютно навсякъде, играят си и не се притесняват от нищо, дъвчат малките си уши и закачливо гризат нежните връхчета на опашките си. Злощастните котки са толкова уплашени и отвратени, че сега, когато имат възможност се катерят по дърветата и се хранят с растителност и малки птици.“

„Житото в станцията в Woomelang бързо изчезва“ съобщава The Horsham Times. „Местните фермери не могат да използват сеното си за фураж, тъй като в него има повече мишки, отколкото сено. Мнозинството от фермерите изгарят купчините сено и купуват плявата си от други градове, където фуражът не е бил толкова сериозно повреден от упорития вредител.“

Десетки хиляди мишки били хващани и убивани всеки ден

Най-големият улов се случи в Ласел, Виктория, където за една нощ били уловени приблизително 200 000 мишки с тегло три тона. При друг инцидент две жени в Рочестър, Виктория, проявявайки изключителна смелост, скочили сред тичащите мишки и избили над хиляда за два часа. Инцидентът е широко докладван в няколко вестника около Виктория под заглавието „Женското мишо клане“.

Огромното нашествие е забелязано за първи път през февруари и март 1917 г. и достигна своя връх между април и август същата година. Преди епидемията да бъде окончателно победена, над 1500 тона мишки, което се равнява на около сто милиона индивида,  били хванати и убити.

Инвазията от мишки през 1917 г. била значителна, но най-опустошителната в икономическа план криза се случила през 1993 г., когато гризачите причинили щети на стойност между 64 и и 96 милиона австралийски долара.

Досадните гризачи унищожили хиляди хектари култури, ослепявали прасенца и опустошавали цели птицеферми. Следващото видео показва колко лоша била ситуацията.

Защо Австралия страда от рутинни огнища на миши нашествия не е напълно ясно

Инвазивният вид дори не е местен за континента. Те пристигнали с европейците на трюма на кораби вероятно в края на 18 век и тъй като мишките нямали естествени хищници и врагове, те се разпространили и числеността им станала неизброима. Най-важният фактор, допринесъл за тези огнища, е времето. Доказано е, че са необходими големи количества валежи, за да се развие огнище, въпреки че това не е единственият фактор. За разлика, сушите са достатъчни за предотвратяване на епидемия. Наличието на храна е друг вероятен принос, но отново контролираните експерименти, използващи лабораторни популации от мишки, не показват промяна в броя при добавяне на вода или храна.

Въпреки това, през последните няколко десетилетия е постигнат значителен напредък и изследователите са разработили редица модели, които са били използвани за успешно прогнозиране на епидемии от мишки, което позволява на фермите да предприемат превантивни мерки.