Palatka.bg

Monadnock Building в Чикаго: Последният тухлен небостъргач

В град, пълен с високи сгради, шестнадесет етажен небостъргач може да не изглежда като нещо кой знае какво, но сградата Monadnock, разположена в южния района на Чикаго, между река Чикаго и езерото Мичиган, не е никак обикновена сграда, а история за миналото и усещането и вярата в безкрайността на възможностите на човешкия потенциал.

Сградата Monadnock е построена в период, когато тухлите са бил строителният материал, с който са били строени всички качествени и луксозни сгради

Тухлите са лесни за производство, като също така са евтини и универсални. Това са някои от най-основните изисквания, които строителните предприемачи са имали в онези години. Има обаче един сериозен проблем с тухлите – те са много тежки. Ако направите сграда, използвайки тухли, която обаче се окаже твърде висока, то тя ще се срути под собствената си тежест. Именно по тази причина модерните сгради използват колони и греди от стоманобетон или стомана, за да понесат тежестта на десетките етажи, които създават небостъргачите по света. Стените на тези небостъргачи всъщност служат като твърди завеси, които обгръщат сградата, но не я поддържат.

През 19-ти век стоманодобивната промишленост все още е в начален стадий и индустрията експериментира с различни техники за коване, но никоя не е подходяща за изработка на стоманени конструкции. Докато всичко това не се променя. През 1856 г. английски изобретател на име Хенри Бесемер (английски инженер-изобретател, известен със своите изобретения и революционни подобрения в областта на металургията; член на Лондонското кралско общество от 1879 г.) показва как е възможно да се направи така, че стоманата да бъде далеч по-икономична и евтина за производство.

През следващите сто години процесът на Бесемер ще бъде водещата индустриална техника за стимулиране на производството на стомана и води до претопяване на течен чугун в стомана. Ключов принцип в процеса е премахването на примеси от желязото чрез окисление при продухване на сгъстен въздух през разтопеното желязо. Отделящото се при това голямо количество топлина прави почти излишно използването на допълнителен горивен материал; цялата операция се извършва за няколко минути и дава веднага големи количества лята стомана.

Сградата Monadnock е проектирана от Джон Руут от известната фирма Burnham & Root и е построена за период от три години от 1891 до 1893 г.

Със своите шестнайсет етажа тя е най-високата тухлена сграда строена някога. Сградата е толкова тежка, че стените на нивото на улицата са с дебелина от близо два метра, което прави приземния етаж тъмен и мрачен като в тъмница. Стените се стесняват с издигането на сградата, така че по-високите етажи са далеч по-просторни. Дори в най-горната част стените са дебели близо половин метър.

Решението да се изгради толкова висока сграда, използвайки само тухли, било изненадващо, защото почвата на Чикаго е известна с това, че е блатиста и нестабилна. Репортер на New York Times определил почвата на Чикаго като „страхотна желирана торта“. Всичко тежко, изградено на такава почва, има риск да започне да потъва.

Съвременните критици на проекта смятат, че сградата е твърде радикално отклонение от предишните дизайни на Burnham & Root и твърде екстремна в своята опростена простота и пренебрегване на преобладаващите естетически норми, наричайки я „къща за инженерите“ и „напълно пуритански“. Европейските критици били дори още по-строги в своята преценка към сградата. По думите на френския архитект Жак Ермант, „Сградата Monadnock не е резултат от работата на артист, отговарящ на конкретни нужди с интелигентност и извличащ от тях всички възможни последици. Това е работа на работник, който без най-малкото проучване, просто наслагва 15-16 напълно идентични етажа, за да направи блок, след което спира, когато намери блока достатъчно висок.“

За да успеят да стабилизират сградата и да я предпазят от твърде сериозно потъване, инженерите построили бетонен сал, подсилен с железопътни релси под сградата, така че тежестта да може да се разпредели върху по-голяма площ

Този сал се простира на близо три метра и половина отвъд сградата във всяка посока, но дори и с всички взети мерки и инвестицията сградата Monadnock потъва почти 60 сантиметра след строителството. Потъването било много повече от очакваните 20 сантиметра. Това сериозно и неочаквано потъване превърнало приземния етаж в интересен феномен. Той е разположен една крачка под нивото на улицата.

Фактът, че сградата все още стои изправена и се използва активно и непрестанно, е свидетелство за уменията на Джон Руут, който за съжаление не доживява да види сградата си завършена.

Chicago.The Loop.Monadnock Building.2

Ако трябва да сме напълно обективни, сградата Monadnock не е изцяло изградена от тухли

Освен железния сал, скрита рамка от отливки и ковано желязо може да бъде открита в стените отвътре, така че сградата да не се срива по време на силни ветрове. Тази структура просто осигурява странична опора и не понася действителното натоварване на сградата. Това е първият път, когато строител в Съединените американски щати инвестира в система, която да предпазва сградата му от силен вятър, допринасяйки за нейната стабилност. Сградата Monadnock е също така първата, която използва алуминий в строителството на сгради. Екзотичен и скъп материал по онова време, алуминият е бил използван за изграждането на красивите декоративни стълбища между етажите.

Monadnock

Окуражени от успеха на сградата, собствениците придобили прилежащия парцел на юг и построили пристройка

Monadock Building

Южната част използва стоманени конструкция вместо носещи стени, което прави сградата Monadnock уникално обединение на две различни строителни традиции. Тъй като южната част е със стоманени конструкция, стените са много по-тънки, което позволява по-голямо пространство да бъде отдавана под наем спрямо северната половина на сградата. След като е завършена, сградата Monadnock се превърнала в най-голямата офис сграда в света, с 1200 стаи и възможността в нея да работят 6000 души, което е повече от населението на огромния процент от градове в Илинойс в края на 19 век. Това била и първата сграда в Чикаго, окабелена за електричество, и една от първите, които били пожарозащитни, с кухи керамични глинени плочки, облицоващи конструкцията, така че металната рамка да бъде защитена, дори ако облицовъчната тухла бъде разрушена.

Monadnock Wide