Palatka.bg

Най-високата православна църква в света – от църква в басейн и отново в църква

На северния бряг на река Москва в Москва се намира най-високата православна християнска църква в света – Катедралата на Христос Спасител. В исторически план две църкви са заемали гордо местата си, една до друга, през по-голямата част от последните 150 години. Какво се случило в периода през „по-малката част“ вероятно бихте се запитали, а отговорът ще бъде изненадващ – на това място е имало огромен плувен басейн. Всъщност най-големият в Съветския съюз, но каква е историята на това особено пространство в руската столица и защо в съществуването си се редуват църкви и басейн?

Оригиналната катедрала

След пагубната кампания на Наполеон срещу Русия и фаталното му поражение, което го изпратило обратно у дома по средата на непрощаващата жестока руска зима, цар Александър I се заклел да построи катедрала в чест на Христос Спасител, тъй като бил убеден и силно вярвал, че именно Божието провидение на Господ спасило Русия от гибел. Царят поискал пламтящ неокласически дизайн, пълен с масонска символика, и архитект Александър Лаврентиевич се заел с реализацията на проекта. Но наследникът на Александър I, Николай I, бил дълбоко православен и не харесвал неокласицизма и масонството, тъй като виждал тези елементи като неприятно Западно влияние, което се налагало над традициите на Източното православие.

Той желаел категорична промяна на чертежите и заповядал на екипа от архитекти да се водят от плана и структурата на катедралата Света София в Константинопол. Първоначално избраното място за строежа на новата катедрала, паркът Воробьёвы горы, също било изоставено и е избрано място, по-близо до Московския Кремъл.

Строежът на катедрала започва през 1839 г., близо три десетилетия след като Александър I за първи път изразил желанието си да построи огромна църква в чест на победата над Наполеон. Изминават още цели четиридесет години, преди да бъде свалено и последното скеле.

Катедралата е осветена през 1883 г.

Катедралата на Христос Спасител била повече от впечатляваща сграда. Николай I наел някои от най-добрите руски художници и стенописци, които да разкрасят интериора. Това отнело около двадесет години. Вътрешната светиня на църквата била оградена от двуетажна галерия, а стените ѝ били инкрустирани с редки видове мрамор, гранит и други камъни. Приземният етаж на галерията бил превърнат в мемориал, посветен на руската победа над Наполеон и вдъхновението, което тя дала на руския народ. Горният етаж бил мястото, на което да се изявяват най-добрите църковни хорове в цялата Руска империя. Гигантският купол на катедралата бил покрит с тънък слой злато.

Но само 34 години след освещаването на църквата, Октомврийската революция от 1917 г. променила изцяло пътя на Русия

Революционерите унищожават монархията и едва няколко години по-късно се роди Съветският съюз. Болшевиките проявяват изключително агресивно отношение към религията и вярват, че тя сред основните виновците за състоянието на руснаците и мизерното съществуване, което се налага да търпят. Другият важен елемент, който никак не се харесва на новата власт е способността на Църквата да контролира държавата и да има огромно влияние върху милиони руснаци, които намират утеха именно в храмовете. Така че едно от първите неща, които направили болшевиките след идването си на власт, било да се постараят максимално да премахнат религията от живота на хората и да популяризират атеизма. Религиозната собственост била конфискувана, вярващите и особено тези, които практикували били тормозени и притискани, а духовниците били масово депортирани в трудови лагери в Сибир, където мнозина намират смъртта си.

Взривяването на катедралата

Голямата катедрала, намираща се близо до Кремъл, се превърнала в грозна гледка. Все пак обаче тя оцелява цели десет години. През 1931 г., обаче по нареждане на Йосиф Сталин великолепната сграда е разрушена след серия взривове с динамит.

Дворецът на Съветите

Взривяването на Катедралата на Христос Спасител имало и друга практическа цел – планът бил да се изгради друга сграда, която ще бъде далеч по-важна за развитието на държавата. Съветските служители имали нужда от нов административен център, който да бъде достатъчно голям, за да може да побере делегати от всички нови републики, които се присъединили към Съюза. Сталин искал тази сграда да бъде емблема на Съветския съюза и архитектурен триумфа на комунизма. Дворецът на Съветите, както се наричала тази сграда, трябвало да бъде най-високата сграда на земята.

Очакваната височина била 415 метра, като финалните 100 метра на върха на сградата трябвало да бъдат огромна статуя на Ленин. Идеята за създаването на подобна сграда не била нова. Още в деня на създаването на Съюза на съветските социалистически републики – 30 декември 1922 г., видният съветски политик Сергей Киров държи реч, в която предлага да се построи Дворец на Съветите в Москва. Според Киров: „Тази сграда трябва да стане емблема на бъдното могъщество, на възтържествуването на комунизма не само в Съветския Съюз, а и там, на Запад. Дворецът трябва да се построи, за да бъде приета в него последната република.“.

Дворецът на Съветите трябвало да бъде построен на мястото на вече съборената катедрала на Христос Спасител

Строителството започва някъде в края на 30-те години. Изкопана е голяма кръгла яма, като са премахнати основите на старата катедрална. Новата основа била леко вдлъбната бетонна плоча с концентрични вертикални пръстени, предназначена да понесе основните колони на залата. Строителите едва били започнали да издигат стоманената рамка за по-ниските нива на сградата, когато Нацистка Германия нахлува в Съветския съюз и строителството трябвало да бъде спряно. Всичко в държавата трябвало да бъде обърнато към военно-промишления комплекс и целият наличен технически, човешки и финансов капитал трябвало да бъде инвестиран в надеждата за победа над Германия. Строежът трябвало да бъде замразен. Той обаче се замразява не само временно, а всъщност никога не се възобновява. По време на войната частично издигнатата стоманена рамка е свалена и използвана за отбранителни укрепления на Москва и железопътни мостове.

Московският басейн

Идеята за изграждане на огромната сграда така и не се възродила, а след смъртта на Сталин се родила и развила и критиката към личността, която допълнително превръщала идеята за огромен паметник на Ленин в неприемлива вече не само от икономическа, но и от идеологична гледна точка. По предложение на първия секретар на партията Никита Хрушчов неизползваната кръгла основа била напълнена с вода и се превърнала в обществен плувен басейн. Московският басейн отворил врати през 1960 г., а по това време бил най-големият басейн в Съветския съюз и един от най-големите в целия свят.

Единственият по рода си кръгъл басейн имал диаметър от 130 метра и капацитет от двадесет хиляди души. Басейнът бил отворен през цялата година, дори през зимата. Температурата на водата били регулирана, така че басейна да е хладен през лятото и горещ през зимата. Той се превърнал в много популярен обект през първите години, привличайки 24 милиона посетители само през първото десетилетие.

Новата катедрала

Към края на Съветския съюз строгата религиозната политика започва да губи хватката си и християнските общности в цялата страна започвали да възстановяват църквите си и отново да провеждат редовни религиозни служби. След разпадането на Съветския съюз е взето решение да се възстановят емблематични църкви в страната, включително и Катедралата на Христос Спасител, която трябвало да бъде възстановена именно на мястото, където някога е били и където тогава е бил басейнът. Над милион московчани дарили пари за проекта. През 1994 г. московският басейн е разрушен и започва реконструкция на катедралата. Завършената катедрала на Христос Спасител е осветена през 2000 г.

По времето на строителството има немалко спорове, протести и дори обвинения към властите в корупция и слухове за политически игри с крупни доставки. Въпреки всичко в крайна сметка самото стрителство е добре организирано с всички усилия на властите и Църквата и върви с усилени темпове. При възстановяването на храма авторът на проекта Алексей Денисов се оттегля и на негово място идва Зураб Церетели, който завършва строителство, като отстъпва от първоначалния проект на Денисов, утвърден от московските власти. Под негово ръководство на белокаменните стени се появяват бронзови композиции, не свойствени за православния храм. Стенописите в интериора на църквата са поверени на протектирани от Церетели художници като тяхната ценност също се оспорва.