Palatka.bg

Защо буквите Q, W и X са били незаконни в Турция?

През 1928 г. турското правителство решава да смени азбуката в страната. Радикална стъпка, която ще бъде сред най-сериозните промени в Турция, които ще бъдат извършени от великия реформатор Кемал Ататюрк. Старата турска система за писане използвала арабската азбука, която бил толкова чужда и неразбираема за Европа, накъдето бил насочен погледът на Турция, че бил изключително трудна за овладяване и на практика абсолютно невъзможна за разбиране за почти всички на Стария континент.

Много чужденци, които от години живеели в Турция, включително и много българи, умеели свободно да говорят турски, но независимо че живеели с години в страната и езикът не бил пречка за тях, те все още не можели да пишат или да четат написаното по улиците. Малките деца инвестирали повече време, за да се научат да четат турски език в сравнение с други езици, базирани на латиница. Така Турция решава да приеме латинската писменост, подобно на стотици други езици, които вече го били направили.

„Турският език е бил затворник от векове и сега изхвърля веригите си“ – заявява президентът Мустафа Кемал Ататюрк. Латинската азбука, обяснява той, ще направи турския език разбираем за западния свят, което ще помогне на страната да продължи напред заедно с по-прогресивните нации.

Старата арабска азбука имала близо петстотин знака – кошмар за всеки ученик, независимо възрастта му. Новата турска азбука имала само двадесет и девет знака, базирани на латиницата.

A B C Ç D E F G Ğ H I İ J K L M N O Ö P R S Ş T U Ü V Y Z

Новата турска азбука силно наподобявала френска и английската азбуки, защото основата, на която стъпвали тези езици била същата. Няколко специални знака (диакритичnите знаци) били добавени, за да се съобрази латинската азбука с нюансите на турското произношение, докато три букви, които администрацията сметнал за напълно излишни били отхвърлени. В случай, че вече не сте забелязали, тези три азбуки са Q, W и X. Аргументът бил, че тези знаци могат да бъдат изписани съответно с буквите K, V и KS. Така „taxi” се превръща в „taksi“, а „Nowruz“, персийската Нова година, се изписва като „Nevruz“.

След финализиране на изграждането на новата турска азбука следвала плашещата задача да бъдат актуализирани всички публични знаци – стотици хиляди или милиони в цялата страна

Имената на улиците, магазините, автобусните спирки, заведенията, жп гарите, всичко трябвало да бъдат изписано с помощта на новата азбука. Огромна инвестиция и усилие, която би била възможна единствено и само, ако обществото е наистина уверено в успеха на начинанието. Вестниците и периодичните издания изхвърлили старите машини, официалните документи били актуализирани, учебниците били отново напечатани с новата азбука. На всеки ъгъл в страната можело да се видят огромни информационни пана, които да помагат на хората да свикат с новите букви. Всички граждани на възраст между шестнадесет и четиридесет години били длъжни да научат новия начин на писане на турски език и за целта били отворени специални училища. Само в Истанбул почти двеста хиляди мъже и жени се включили в часовете. Самият Кемал предприел обиколка в Мала Азия, промотирайки промяната, като организира мащабни публично уроци, посетени от хиляди хора и организира маршове, посветени на азбуката.

Промяната на писмения език на цял народ от четиринадесет милиона души за няколко седмици било изключително образователно постижение. Въпреки че повечето от тях приели задачата да научат новите букви, не били и малко тези, които съжалявали за загубата на красивия арабски текст, чиито букви представляват голяма част от украсата в джамиите.

Мустафа Кемал Ататюрк не просто пропуска трите латински букви – Q, W и X от турската азбука, защото не смята, че те са подходящи за турския език
Той взема далеч по-радикално решение и директно ги забранява, превръщайки използването им в публичната среда в престъпление. Единственият начин за законно използване на тези букви е, ако те са част от дума, заета от английски и други езици. Например, един от най-големите телевизионни канали в Турция се казва „Show TV“ и има гигантски билбордове из цялата страна, рекламиращи предаванията и сериалите, които създава. През 2007 г. обаче, когато кметът на град в Югоизточна Турция изпрати поздравителни картички, пожелавайки на своите граждани щастлива „Новруз“ – кюрдската и персийска Нова година, срещу него бяха повдигнати обвинения за използване на буквата W, тъй като беше изписал думата Nowruz, а не Nevruz.  Подобни обвинения са били повдигнати в миналото и срещу други държавни служители за същата грешка.
Кюрдите, които съставляват приблизително 20 процента от турското население, носят основната тежест на закона, забраняващ тези букви, защото те разчитат на трите незаконни знака много повече, отколкото турците. Кюрдите имат свой говорим и писмен език, чието широко използване е забранено до 90-те години на миналия век. Турският все още е единственият официален език в страната, което принуждава кюрдите да използват турската азбука, но без забранените Q, W и X, което принуждава много кюрди да променят имената си или начина изписване, защото тези букви не са разрешени за използване в официалните документи за самоличност, независимо че става въпрос за собственото им име.
Кюрдите имат дълга история на дискриминация срещу тях от страна на турската държава. Ограничаването на езика им било само друг начин за културно потискане на малцинствената група
Но всичко това достига някаква форма на щастлив край, тъй като през последните години турското правителство постепенно отменяше забраната на използването на Q, W и X. Също така, с променлив успех и постоянство, правителството на Република Тирция облекчава ограниченията за учене и изразяване на кюрдски език. През 2009 г. държавата започва да разработва 24-часова кюрдска телевизионна станция, която да бъде трасмитер, чрез който държавата да комуникира с кюрдското малцинство. Преди това само на частни телевизионни канали е било позволено да излъчват на кюрдски език, и то с ефективно ограничение до само 45 минути на ден или четири часа седмично. През 2012 г. уроците по кюрдски език, които до този момент били възможни само в частни институции, се превърнали в избираем предмет в държавните училища.
Кюрдите постигат малки победи като тази, но по-належащите въпроси като избирателната реформа и масовото задържане на кюрдски затворници продължават да остават нерешени.