Palatka.bg

Изключително красивите станции на метрото в Москва

Метрото в Москва стартира своята дейност през далечната 1935 г. с една 11-километрова линия, свързваща едва тринадесет станции, но оттогава до днес подземната железница в руската столица се е превърна в четвъртата най-натоварена транзитна система в света, обхващаща повече от 300 километра и осигуряваща достъп до близо 200 станции по трасето на метрото.

Московското метро било един от най-екстравагантните архитектурни проекти на СССР, със станции, изградени като луксозни „дворци за хората“

Създадено под командването на Сталин – лидерът със силен юмрук, метрото трябвало да служи като рекламна витрина на комунизма, както за самите граждани на Съветския съюз, така и за чужденците, идващи в Москва, колкото и да малко да били те. Сталин наредил на художниците и архитектите на метрото да проектират структура, която да олицетворява света (сияние или блясък) и светлото, лъчезарно бъдеще). Той насочил „вниманието“ на архитектите в това да проектират станциите по начин, по който да се насърчат гражданите да вдигат поглед, възхищавайки се на изкуството на станцията, сякаш гледат към слънцето. Е, разбира се, било задължително да присъства и портрет на Сталин на това място. Със своите отразяващи мраморни стени, високи тавани и грандиозни полилеи много московски метростанции са били оприличавани на „изкуствено подземно слънце“.

Повечето метростанции са впечатляващи произведения на изкуството и включват барелефи, фризове, мраморни и бронзови статуи, витражи и безброй мозайки, изработени от стъкло, мрамор и гранит, наподобявайки най-добрите и красиви византийски примери. По стените все можете да откриете образите на бивши революционни и исторически герои, техните победи, както и картини на успехите на Съветския съюз в спорта, промишлеността, селското стопанство и военното дело, както и на обикновени хора, които били виждани като съветски герои – работници, войници, фермери и студенти.

Славното архитектурно движение на Русия започнала да забавя скоростта си на развитие през 1955 г., след като Комунистическата партия издава указ за премахване на „разточителството в проектирането и строителството“

След смъртта на Сталин през 1953 г. и последващия процес на десталинизация, неговите портрети и статуи постепенно били премахнати от станциите на московското метро. Скулптури били отнесени в помещения за съхранение, а мозайките и релефите просто били премахнати. Построените през това време нови станции били лишени от почти всякаква украса, мозайки, колони или други „неоправдани“ елементи. Партията имала ново виждане върху въпроса – „Километри за сметка на архитектурата.“

За щастие оригиналната архитектура на ранните станции е останала непокътната, а красотата им остава впечатляваща и до днес.

Метростанция Комсомолская

Komsomolskaya

Метростанция Комсомолская е отворена през 1935 г. Станцията има високи колони, покрити с розов варовик и синьо-сив мрамор, а подът е облицован със сив гранит. Внушителният бароков таван, боядисан в жълто, е украсен с осем мозаечни панела от скъпоценни камъни. Темата на панелите представя руската борба за свобода и независимост през цялата история. Поради местоположението на Метростанция Комсомолская под натоварено пътен участък, гарата е построена с необичайна горна галерия над платформата. Станцията е проектирана от Дмитрий Чечулин, а модел на нея е изложен по време на Световното изложение в Париж през 1937 г.

Komsomolskaya station, Комсомо́льская

Метростанция Новослободская

Построена през 1952 г., Новослободская е най-известна със своите 32 витражни пана, които са дело на латвийските художници Е. Вейландан, Е. Крестс и М. Рискин. Всеки панел, заобиколен от сложна месингова рамка, е поставен в един от стълбовете на метростанцията и е осветен отвътре. Както колоните, така и заострените арки между тях са облицовани с розов уралски мрамор и са оградени с месингови отливки. В края на платформата е мозайка от Павел Корин, озаглавена „Мир по целия свят“.

Метростанция Маяковская

Метростанция Маяковская се счита за една от най-красивите станции в цялата система на метрото на Москва. Базирайки се на идиличната идея за съветско бъдеще, предвидено от поета Маяковски, станцията разполага с изящни колони, изправени от неръждаема стомана и розов родонит, бели стени от мрамор и сив диорит, блестяща настилка от бял и розов мрамор и 35 ниши, по една за всеки свод. Заобиколени от лампи с нажежаема жичка, станцията има общо 34 таванни мозайки на Александър Дейнека с темата „24-часово съветско небе“. Пътникът може да вдигне поглед нагоре и да види светлото бъдеще на Съветския съюз над него.

Moscow metro station

 

Метростанция Електрозаводская

Получила името си заради намираща се наблизо фабрика за електрически крушки, таванът на станцията Електрозаводская е покрит с шест реда кръгли лампи с нажежаема жичка, които са били точно 318. Върху стълбовете има 12 мраморни барелефа, подчертаващи борбата на нацията във Втората световна война. Други колони носят декоративни позлатени решетки, изобразяващи сърп и чук.

Вестибюлът с шестоъгълна форма на гарата разполага с куполна структура на нисък барабан, на ъглите на който са разположени шест медальона с барелефи на основни пионери в електроенергетиката и електротехниката: Уилям Гилбърт, Бенджамин Франклин, Михаил Ломоносов, Майкъл Фарадей, Павел Яблочков и Александър Попов заедно с пионерския си апарат. Вътрешността на вестибюла е допълнително закрепена от същия яркочервен мрамор от салиети. Извън вестибюла в арката има скулптура на строителите на метрото от Матвей Манизер.

Метростанция Шосе Ентузиастов

Дизайнерската тема на станцията е борбата за свобода през историята на Русия. Станция Шосе Ентузиастов е декорирана в различни цветове и нюанси на мрамор, като цветовете варират от тъмно сиво до жълто. Скулптури и снимки, свързани с революционни теми, украсяват стените. В западния край на централната зала има голяма скулптура – „Пламъкът на свободата“ – проектирана от А. Кузнецов.

Метростанция Площад Революции

Метростанция Площад Революции е украсена със 76 скулптури, всяка от които е изградена във всеки ъгъл на всяка колона. Фигурите са подредени тематично, стараейки се да представят целия пейзаж на съветското общество, преминавайки от родители с децата им към спортисти, от студенти към фермери, от промишлени работници към ловци и войници. Една от скулптурите представя войник от граничната полиция със своето куче, чийто нос хората и днес търкат за късмет.