Palatka.bg

Планинската система Алтай, където се изхвърлят космическите боклуци

Планинската система Алтай, разположена в Централна Азия е известна с изключително красивите си заснежени върхове, богати борови гори и долини, обсипани със зашеметяващи алпийски езера и ледници. Районът е обитаван от различни етнически групи и народи, които водят тих и спокоен живот, отглеждайки овце, биволи и пчели, заедно със земеделски култури като зърно и различни видове бобови растения. Спокойствието на местните хора обаче редовно бива разрушено от отломки от ракетни части, които падат от небето. Това, спокойно можем да кажем, е един от най-странните райони в целия свят.

Регионът на Алтай се намира в близост на най-голямото и най-натовареното поле за изстрелване на космически в света – космодромът Байконур в Казахстан

Всеки път, когато ракета се изстрелва от Космодрома, изхвърлените резервоари за гориво и десетки други остатъци валят по тези отдалечени хълмове, ужасявайки жителите, разрушавайки къщите им и убивайки добитъка им. Често руската космическа агенция трябва да изплаща обезщетение на селяните, когато има сериозни щети върху имуществото им.

Руските медии съобщават, че след като космодромът Байконур е пуснат в експлоатация през 50-те години на миналия век, над 2500 тона ракетни фрагменти са паднали на земята след изстрелването на космически кораби и ракети. Жителите се предупреждават 24 часа преди всяко изстрелване, за да могат да напуснат района или да бъдат особено внимателни. Повечето отломки попадат в определена ивица земя, която се намира непосредствено под полетния маршрут на ракетата, но ракетните отломки, които попадат извън определените и очаквани райони също не са рядкост. През 2008 г. 3-метров къс метал от ракета пада в местно село и за малко да разруши цяла къща.

Провал при изстрелване или експлозия може да има много по-сериозни последици

През 2011 г. безпилотна ракета „Союз-У“ се насочва към МКС, но неизправност, която се появява едва няколко минути след изстрелването ѝ проваля изстрелването, а ракетата започва да се връща обратно на Земята със своите резервоари, пълни с гориво. Тя се разбива в района на планинската система Алтай и избухна, разбивайки прозорци на разстояние до 100 километра.

В годините на съществуване на Съветския съюз, руснаците полагат големи усилия в търсене на падналите отломки, опасявайки се, че те могат да попаднат в ръцете на американците и да разкрият тайни и секретна информация за възможностите на съветските ракети и за самата космическа програма. Но след като Съветският съюз се разпада, космическата агенция на Русия спира да върви по следите на голяма част от ракетните останки, които са оставени да лежат разпръснати на хиляди квадратни километри в Казахстанската степ и планините Алтай.

Няколко години след като Казахстан се откъсва от Съветския съюз, около тези забравени и изоставени космически боклуци се появява нова бизнес ниша – събирането и връщането на метални отломки за скрап

Събирачите на метал чакат с нетърпение всяко изстрелване на ракета и след това наблюдават небето с бинокли за падащи отломки. В опит да стигнат първи и възможно най-бързо те тръгват с джипове и на коне в търсена на мястото, където предполагат, че са паднали отломките и се захващат за работа. Всеки ценен материал като сплави от титан и алуминий, както и медни проводници се отстраняват от останките. Всичко останало, което те не могат да продадат, се докарва обратно в селото и се използва за построяване на покриви, навеси, тоалетни и дори шейни, с които децата да си играят през дългата и студена зима.

Тези останки обаче изобщо не са безопасни. Ракетното гориво, особено асиметриченият диметилхидразин (аминово съединение, използвано в химията и като гориво за ракетни двигатели) е изключително токсично и изхвърлените резервоари за гориво могат да да съдържат в себе си при падане на земята до 10 процента от горивото, което остава, когато бъдат изхвърлени от насочилите се към космоса ракети. Асиметриченият диметилхидразинсе се разтваря напълно с вода, което му позволява лесно да проникне в почвата и да замърси подземните води, които се използват за пиене и напояване.

Той е известен канцероген и това съединение често е обвинявано за нарастващи случаи на рак и дефекти при ражданията в Алтайския регион

Медицинските изследвания твърдят, че хидразиновите съединения също са отровни за черния дроб и централната нервна система и могат да причинят сериозни и необратими неврологични заболявания. Използва се в ракетната техника като компонент в хиперголични смеси, в комбинация с двуазотен четириокис, по-рядко с димяща азотна киселина. Тъй като е дериватив на хидразина, понякога бива наричан жаргонно „хидразин“. АДМХ се използва при много европейски, руски, китайски и индийски ракетни двигатели. На практика е стандарт при руските орбитални хиперголични двигатели (кораби „Союз“, „Прогрес“, модул „Звезда“ на МКС). Използва се и при ракети-носители: руската „Протон“, руско-украинските „Днепър“ и „Космос“, украинската „Циклон“, американски от семейството „Титан“ и френски от семейството „Ариана“

Проблемът с изхвърлените резервоари за гориво не е характерен само за Русия

Подобно на Байконур, местата за изстрелване в Китай също са разположени далеч от океана, а частите на ракетите, съдържащи неизгоряло гориво, попадат над населените места. Местата за изстрелване на космически кораби, които се намират в близост до океана нямат този проблем, защото те могат да изхвърлят останките си сравнително безопасно в морето. Е, това, разбира се, не е особено стабилно решение в дългосрочен план, но с навлизането на SpaceX и тяхната концепция за развитие на ракети, които да могат да се използват многократно, е вероятно космическият боклук да се намали осезаемо, което да превърне живота на много хора по света, които живеят в опасните условия в близост до центрове за изстрелване на космически апарати, далеч по-приятни и спокойни.

През последните години се наблюдава засилен интерес към ракетните горива, които са нетоксични и екологични

Тези горива са по-лесни и безопасни за работа и изискват по-малко усилия и инфраструктура за съхранение и транспортиране. Много космически агенции като НАСА и ЕКА вече започнаха да намаляват използването базирани на асиметриченият диметилхидразин горива, ограничавайки използването им само до малки ракетни изстрелвания. НАСА разработва и зелена алтернатива на конвенционалните ракетни горива, която те се надяват да използват в своите ракети-носители и космически кораби от ново поколение.