Palatka.bg

Най-успешните стратегии от миналото против погребване на жив човек

Какво ако последният ви дъх е подвел близките ви, докторите и следователя? Ако всичко е било една голяма грешка и сега се събуждате под земята в тесния ковчег без никакъв изход? Ще крещите, ще тропате и драскате, докато изпод ноктите ви не бликне кръв, но никой няма да чуе виковете ви. Има термин на това ужасяващо усещане –  тафофобия – паническият страх от това да бъдеш погребан жив. Един от най-големите страхове на човека.

От векове се разказват истории, повечето от които митове, за хора, които били сполетени от подобна злочеста съдба. Наистина, случвали са се и такива грешки – някой да бъде погребан жив. Според Кристин Кингли, автор на книгата “The Corpse: A History”, в ранните години на миналия век съществували случаи на погребвания по погрешка и това се случвало поне веднъж седмично. Веднъж седмично! Трябвало спешно да бъде намерен начин, предотвратяващ ужасяващите недоразумения. Но как можело да бъде сигурно, че мъртвецът наистина е мъртъв?

Старият изпитан метод от времената на Римската империя позволявал на скърбящите да пазят тялото осем дни преди погребението. Така се давало възможност на починалия със сигурност да напусне тялото си. Още през XIX век, обвзети от тафофобия, хората търсили начини да се уверят, че мъртъв означавало наистина мъртъв.

Домашно посещение от доктора

Боейки се от преждевременно погребване, Хана Бесуик, англичанка, живяла през XVIII век, предписала цялото си наследство на доктора си – Чарлз Уайт. Той трябвало да следи за едно единствено нещо: тялото й никога да не бъде погребано. Уайт бил задължен да проверява трупа й всеки ден, уверявайки се, че пациентката му е мъртва. А това било голям ангажимент. Затова накрая докторът балсамирал трупа. Съхранил мумифицираното й тяло в колекцията си от анатомични екземпляри и всеки ден в продължение на няколко години докторът и още двама очевидци проверявали дали Бесуик е мъртва. По-късно той преместил останките й в стара часовникова кутия. Както пише Джан Бондсън в своята книга „A Cabinet of Medical Curiosities“, добрият докторът отварял часовниковата кутия веднъж годишно, за да се види „как я карала любимата му пациентка“.

Оборудваният ковчег

Американският патент номер 81437 (https://patents.google.com/patent/US81437) бил пуснат в употрева през 1868 година. Това специално изобретение, по-точно оборудван ковчег, разполагало със звънчета и свирки в случай на нужда на недотам починалия. Дизайнът включвал въже, стълба и звънче. Събуждате се в ковчег? Просто натиснете звънеца и ще задействате дръпване на въжето и последващ сигнал на звънче на повърхността на гробището. Никой наоколо не чува позвъняването? Опивайки се да изкачи стълбата, както си е представял създателят на изобретението, Франц Вестър, погребаният човек можело да излиза от гроба.

Прозорецът на гроба

 

Подобно на англичанката Бесуик, американецът Тимоти Кларк Смит, жертва на тафофобията, решил да повери на някого задачата да се проверява дали смъртта му не е преждевременно обявена. Смит помолил да му бъде вграден прозорец на надгробната плоча – два метра над тялото му и разположен точно над лицето му. Днес стъклото е замъглено от следите на времето и е невъзможно Смит да бъде зърнат. Но ако той все още чака нечия длан на отмести прахта върху прозореца? Разбира се американецът никога не се наложило да чака да бъде забелязан от случаен минувач, защото той наистина умрял през 1893 година.

Лесен за отваряне ковчег

Как по-точно току-що събудил се в ковчега човек би намерил изход до повърхността? Йохан Якоб Тулен открил начина. През 1907 година неговият патент предвиждал погребаният по погрешка може да е твърде изтощен, за да се справи с тежестта на капака и пръстта отгоре му. Неговият дизайн бил пригоден за всеки специален случай. Със съвсем малко усилие погребаният можело да отвори достъп до свеж въздух, откъдето после да излезе на повърхността.

Моментален достъп до въздух

Предвидливите дизайнери помислили предварително за всичко – така например Гейл Бедъл изобретил още през 1887 година тръба за въздух, която се отваряла при най-малкото движение в ковчега. Вътре имало и алармена апаратура, която издавала звук, ако тръбата за въздух се активирала. Освен това дизайнът на ковчега бил доста естетически издържан. Все пак финалният път на човека трябвало да бъде отбелязан подобаващо.

Всичко за погребенията по погрешка на едно място

Уилиам Тебб бил голяма клечка от края на XIX век. Бизнесменът отдал не малка част от живота си на благородни каузи като проправяне на правата на животните и антивоенни лозунги. Запознанството му с Роджър Чу преобърнало представите му за опасността от преждевременното погребване. Роджър бил доктор, който станал свидетел на погребването на жив свой роднина и самият той бил на косъм от такъв край на живота му. След като оцелял след свое погребване, Чу се отдал на медицината и спасяването на хората от погребения по погрешка. Вдъхновен от случая на Чу, бизнесменът Тебб открил Асоциация за предотвратяване на преждевременни погребения в Лондон. Заедно с друг оцелял при злочестия ритуал – Едуард Волман – издали през 1905 година книгата “Premature Burial and How It May Be Prevented”.

Книгата очертавала различни случаи на погрешни обявявания на смърт (транс, кататонично състояние, „човешка хибернация“) и предоставили проучвания върху хора и животни, които дори смятани за мъртви, се съживили. Книгата включвала различни техники, познати от миналото за предотвратяване на това. Двамата автори изучили всяка възможност от използване на огън за горене на ръката на човек (което признали за не особено ефективен метод, тъй като човекът може да се намира в състояние на кома) до инжектиране на предполагаемия за мъртъв с морфин.

Книгата повдигнала въпроса и за изкуственото дишане и електрошока, които по онова време били напълно нови идеи. Авторите признали, че не всички методи били ефективни, но както те отбелязали „съществуването на смъртта е реалност“. След като Тебб починал, нямал никакви шансове за съживяване. И бил кремиран една седмица по-късно.

Страхът ни да не би да се окажем в капана под капака на ковчега не е просто мания от миналите векове. През 2013 година били продадени модели на ковчези с възможност за измъкване от погребване по погрешка. Някъде дълбоко в нас живее опасението, че последното място, на което ще се озовем, ще сложи край на живота ни.