Palatka.bg

Неразгаданите тайни на праисторическия пясък

Когато говорим за динозаври, градовете Саут Хадли и Холиоук в щата Масачузетс са известни със следите, оставени по земята от праисторическите животни. Преди около 200 милиони години бреговете край река Кънектикът е били покрита с блата и гъсти мътни езера. Грохотът от стъпките на динозаври ехтял навред из речната долина. Следите им останали в дълбоката кал, а времето ги втвърдило и ги съхранило завинаги. Днес в Резервата за следи от динозаври, сгушен някъде там между две големи магистрали и железопътни линии, посетителите могат да видят със собствените си очи стотици отпечатъци в твърдата пясъчна повърхност.

Земята около тези трипръстови вкаменелости с остри нокти крие неразказани истории

Прецизното вглеждане показва, че каменната повърхност е надиплена като застинали вълни на морско дъно. И те наистина са такива. Според експертите, умеещи да разчитат техните кодове на времето, вкаменелостите крият истории за праисторическия свят като например какъв е бил климатът, когато динозавърът е излязъл да се разходи из долината.

Геологът Тейлър Перън от Технологическия институт на Масачузетс изследва ерозията и ландшафта на праисторическия пясък на това място. Древните образувания са известни като вълнообразни наслоявания, подобни на повърхността на пясъчните морски брегове, които обаче са получени при въздействието на морския вятър. За разлика от него, вкаменените вълни се наслояват при преминаващия нов пясък върху вече образувалите се под него ивици. Няколко сантиметровите седиментни отлагания покриват всичко, след което пясъкът започва да се спуска надолу под формата на малки лавини. Невероятно е как пясъчната вълна може да се движи около час и след това динамичната й дейност да остане неподвижно съхранена за милиони години напред.

Според думите на геолога Перън човешката ръка може да разруши с докосване пясъчните вълни на морския бряг, постоянно изложен на бури и ветрове

Калната река на Масачузетс обаче, е изливала мокри седименти и е покривала като с воал пясъка на бреговете. Така той се сдобил с своеобразна естествена защитна броня. Дори при земетресения или приливна вълна, вкамененият пясък щял да остане непокътнат на място.

Както е известно, водната дълбочина и размерът на вълните оказват ефект върху големината и разпростирането на вълнообразните наслоявания. Въпреки че в повечето случаи те са еднопосочни, се наблюдават разделяния и нови форми, които се свързват в пъзеловидни картини, чийто начин на образуване учените все още изследват. До този момент е известно, че те наподобяват вълнообразните аризонски и вътрешномонголски вкаменелости. Общото между всички е многообразието на формите, наричати от учените „дефекти“ – някои приличат на пясъчни часовници, други имат форми на камертони.

След като провели лабораторни опити, възпроизвеждащи природните условия, формирали вкаменелостите, учените стигнали до извода, че силните бури „изрисували“ вълни, приличащи на пясъчни часовници. Прииждащата вълна, съпроводена от вятър предизвиквала зигзагообразни форми.

Изучаването на наслоенията на пясъка помага на изследователите да изяснят подробности за това какво е било климатичното състояние в тези части на планетата преди милиони години

„Дефектите“ в пясъчните форми показват, че са се случили аномалии в отделни периоди. Перън предполага, че времето, когато динозаврите оставили отпечатъци в пясъка, е било доста благоприятно и спокойно. Освен това става ясно, че праисторическите животни по-скоро са обикаляли из речните брегове, вместо да влизат и излизат от водата.

Дори динозавърските отпечатъци да са онова, за което идват любителите на праисторическия свят, най-интересното се крие именно в пясъка под тях. Точно тази геологическа енциклопедия дава сведения за живота 200 милиона години назад.