Palatka.bg

Покъртителните песни и стонове на айсбергите

През март 2000-та година айсбергът B-15 се откъсва от шелфа Рос Айс в Антарктика. По онова време той бил част от най-големия познат ледник. Площта му достигала повече от 4200 квадратни мили (около 28 милиона километра). След началото на отчупването му, най-голямото парче от ледника, B-15a, се отронило и се спуснало по течението над подводните възвишения на ледените води на Антарктика. През 2007 година последният къс от големия леден гигант се озовал в топлите води на Тихия Океан, където някой ден го очаквала сигурна гибел.

В продължение на година океанът бил по-шумен от обикновено

По цялото протежение чак до Екватора, на хиляди километри от мястото, където B-15a се разпаднал, учените от Националната агенция на океанските и морски изследвания (NOAA) прихванали странни подводни сигнали. Тези т.нар. хидрофони били дочути още по-ясно край бреговете на Чили. За да узнаят къде е първоизточникът, специалистите се заели с изучаването на двете серии от звуци. Оказало се, че идвали от два гигантски айсберга: B-15a и C-19a.

Преди около двадесет години, още преди B-15a да се отчупи от шелфа на Антарктика, учените не подозирали, че ледените гиганти могат да издават каквито и да е звуци. По думите на изследователите от националната агенция NOAA, специалистите все повече овладяват стоновете на айсбергите. Леденият пукот, сблъскването или стърженето по морското дъно – целият живот на айсберга е изпълнен от различни тонове и не дотам познати за човешкото ухо стенания. Мощността на всеки един звук определя цялостното звучене на океана. Най-важното обаче е, че изучаването на звуковото многообразие на айсбергите би могло да подскаже поведението им, както и да се предположи отчупването им при условията на затоплянето на морската вода като цяло, смятат специалистите.

Не е тайна, че американските военни от десетилетия посвещават доста време в изследването на звуците на подводници и други плавателни съдове

Дори след официалното обявяване на този факт през 1991 година, и до днес достъпът до информацията се ограничен  В средата на 90-те учените от NOAA разположили своя техника на дъното на океана, с която си поставили за цел да разберат повече за звуковия живот на морския свят и най-вече за съществуващите подводни земетресения. Междувременно до края на 90-те от Организацията на договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДВЗЯО) също следели активно звуците на океана с цел да прихванат забранени опити на ядрено оръжие. Заедно екипа на NOAA успели да доловят въпросните звуци, идващи от B-15a.

Записите показали наличието на най-различни звуци, като най-известният – силен и ясен стон от 1997 бил Bloop . Мистериозните сигнали идвали от юг, но отнело доста време, докато екипите от учени свикнат да ги идентифицират. Bloop-звуците били нещо като трептения на айсберга, зараждащи се при пропукването и разчупването на големи ледени парчета. Когато айсбергът се саморазсича на две, той издава „много силен шум“, ехтящ в продължение на час.

Айсбергът излъчва различни звуци при удар с друг свой „събрат“, както и при драскането на морското дъно

Това довежда до вибриране в продължение на минути или дори часове, създавайки доста красив и звънтящ микс от тонове, което учените от NOAA описват като „извънземен саундтрак“.

При изследването на айсберга C-16 се наложило четири сеизмометри да бъдат закрепени на повърхността му. Оказало се, че той издавал стенещи звуци при сблъска си с B-15a, наподобявайки стържене с нокти върху стъклена чаша с вино, само че в много по-големи мащаби в продължение на часове.

Събирането на цялата звукова информация не само помага за разбирането на айсбергите, но разгадава тайните на ледения шелф – там където е невъзможно да проникне никаква техника, създадена от човека. Това е едно от местата по земната повърхност, което не може да бъде изследвано и от сателит, въпреки че наблюденията над Антарктика се извършват на всеки шест часа, споделят учените от NOAA. Само за секунди ледените гиганти са способни да изненадат специалистите. Ето защо слушането е единственият начин за наблюдение.

Според изследванията на NOAA звуците от айсбергите в Южния Океан са далеч по-оглушителни, отколкото всички звуци, предизвикани от дейността на човека (включителн индустриалните тонове). Освен това айсберговата музика попада в същата честота, където се намират и звуците при комуникацията между китовете. Това означава, че стоновете на айсбергите влияят на живота на морските бозайници.

Засега изследователите не знаят как ще се промени силата на звука в бъдеще, но вероятността океанът да стане много по-шумно място, е доста голяма

Въпреки че, звуците се чуват най-силно край Екватора, несъмнено се разпростират чак до северното полукълбо.

Ударите и стенанията са взаимносвързани със Световния океан. Пример за това е отчупването на айсберг поради буря край Аляска, случила се седмица преди това. Когато вълните пристигнали в Антарктика, айсбергът се свлякъл към плитичина, където се разпаднал на парчета. Всичко случващото се на другия край на океана, може да даде отзвук от другата страна на планетата. И ако айсбергите от Антарктика започнат да издават стенания, целият океан ще чуе, споделят учените.