Palatka.bg

Kongō Gumi – най-старата компания в света на 1400 години

Преди по-малко от два месеца известната британска туристическа агенция Thomas Cook уволни повече от 21 000 служители по целия свят и ликвидира активите си, с което сложи край на ера в британския бизнес, продължила 178 години. По времето, когато компанията фалираше, тя привличаше повече от 9,5 милиарда паунда приходи годишно и реализираше печалби от около 163 милиона паунда. Въпреки всичко туристическа агенция Thomas Cook. През последните няколко години видяхме много корпоративни великани – компании, „прекалено големи, за да се провалят“,  да се сриват ефектно пред очите ни. Lehman Brothers, Saab Automobile, General Motors, Compaq, Sears, Blockbuster някога бяха лидери в индустрията, но всички те достигнаха момент, в който фалитът беше единственото решение и възможен ход. Историята на Kongō Gum е по-различна.

Работници на компанията в началото на XX в.
Повечето фирми съществуват по-малко от две десетилетия, според скорошно проучване

Средната продължителност на живота на американските компании е спаднала с 50 години през миналия век – от 67 години през 1920 г. до едва 15 години днес. И това са някои от най-добрите компании в Америка, изброени в индекса на Standard & Poor’s 500 на американската фондова борса. Очаква се средният живот да се свие още повече, достигайки едва 12 години през 2027 г., прогнозира проучването. С този темп около половината от всички S&P 500 компании ще изчезнат през следващите десет години.

Централата на компанията

Можете да кажете, че американският пазар е в постоянно състояние на промени, сливания и придобивания, фалити и спекулации. В Европа и в Далечния изток пазарът на компании е много по-стабилен. В световен мащаб има над 5500 компании, които са на възраст над 200 години. Но тяхното разпределение в света е строго ограничено в няколко ключови локации. Япония доминира в списъка с над три хиляди компании, по-стари от двеста години, следвана от Германия (837), Холандия (222) и Франция (196). Само в Япония има повече от 21 000 компании, които са на възраст над сто години, а цели осем компании са на възраст над хиляда години. Представете си само – повече от хилядолетие съществуване на една компания.

Най-старата и все още действаща компания в историята е Kongō Gumi – строителна компания, специализирана в изграждането, ремонтирането и реставрирането на будистки храмове

Нейният основател Шигемицу Конго бил умел дърводелец, който бил поканен от Корея да построи първия будистки храм в Япония в Шитенноджи. Когато Конго пристигна в Япония през 578 г., той видял невероятна възможност. Япония наскоро започнала да възприема будизма и принц Шотоку активно насърчавал приемането му в цялата държава. Японците обаче нямали никакъв опит в строежа на будистки храмове, поради което се обърнали с надежда към Шигемицу Конго.

Строителството, поддръжката и възстановяването на будистки храмове, опустошени от природни бедствия или войни, се превърнали в основен източник на приходи за Kongō Gumi. Компанията също участвала в изграждането на много известни сгради като Hōryū-ji (създаден през 607 година, Hōryū-ji  е будистки храм, който някога е бил един от Седемте велики храма, намиращ се в Икаруга, префектура Нара, Япония), храмът Koyasan (816), както и замъка Осака (Построен през 1583 г. Замъкът на Осака (на японски: 大坂城; ) е замък с дворец, построен от Тойотоми Хидейоши през 1583 г. Той е сред основните забележителности на Япония и символ на Осака. Има и голямо историческо значение.).

През своята дълга история Kongō Gumi надживяла много обществено-политически промени, които заплашвали съществуването на компанията

Тя оцелява след възстановяването на Мейджи през 1800 г., когато правителството унищожава хиляди будистки храмове, докато се стреми да изкорени будизма в Япония. По време на Втората световна война, когато ресурсите за изграждане на храмове и поддържане на древни конструкции се изпаряват, собствениците на Kongō Gumi се принудили да произвеждат дървени ковчези вместо да ремонтират храмове. След войната Kongō Gumi отново се завърнали към класическата си – да възстановява разрушените в конфликта храмове. Едва в края на 20-ти и началото на 21-и век компанията започнала да усеща намаляващите средства за поддържане на храмове, както и натиска от все по-засилващата се конкуренция от страна на други фирми. След повече от четиринадесет века независимо съществуване, през 2006 г. Kongō Gumi си позволи да бъде закупена от строителната компания Такамацу. Компанията все още съществува, но като филиал на Такамацу.

Дълголетието на Kongō Gumi е забележително и заслужава да се изучава от историята

По време на периода Meiji, 32-ият лидер на компанията оставил верую, озаглавено Shokuke kokoroe no koto (или „Семейно познание за търговията“), в което се изброяват 16 предписания, предназначени да ръководят и запазят дейността на семейството в бъдеще.

Според някои местни анализатори западните наблюдатели може би ще бъдат изненадани да открият, че докато веруюто акцентира върху „бизнес“ теми като контрол на качеството и удовлетвореност на клиентите, в него се поставя еднакъв акцент и върху „личните“ въпроси, като например как да се обличаш, колко да пиеш (с мярка и повод) и как да се отнасяме към другите (с изключително уважение). Всъщност първата част на веруюто гласи, че съобразяването с предписанията на конфуцианството, будизма и шинто и обучението как да се използва метъра на дърводелеца са „нашето най-важно задължение“.

Освен високото качество на изработката, Kongō Gumi поставя акцент върху изграждането на силна връзка с клиентите. „Чуйте какво казва клиентът“, „Отнасяйте се към клиентите с уважение“ и „Представете най-евтината и най-честна оценка“, са някои от предписанията в Shokuke kokoroe no koto, които отразяват подходите, благодарение на които компанията е оцеляла близо хилядолетие и половина. В веруюто се обсъждат и чисто личните и междучовешки взаимоотношенията като се извеждат на предан план някои основни максими като „Никога не се бийте“, „Не карайте човек да се срамува“ и „Общувайте с уважение“.

Много компании се провалят, защото поставят печалбата над всичко останало, смята професор Ричард Фостър от Йейлския университет

Много японски компании обаче оцеляват толкова дълго, защото са малки, предимно семейни и защото се фокусират върху централното убеждение, че не всичко е обвързано единствено с печалбата.

Успехът на Kongō Gumi се дължи и на ръководството на компанията, която е показала необичайна гъвкавост през вековете. За разлика от много други семейни фирми, където ръководството автоматично преминава към най-големия син, наследниците на Kongō Gumi са избирани въз основа на компетентността им, а не на наследственото право. Ако най-големият син бива оценен като неспособен да ръководи компанията, ръководството ще отиде при по-малкия брат. Ако нямало подходящ наследник от мъжки пол, вместо него бива избран зет, който да поеме компанията. 39-ият президент на компанията, Тошитака Конг бил именно съпруг на дъщерята на 38-ият собственик. Когато 37-ият лидер Харуичи Конг се самоубива поради неспособността си да осигури семейството си по време на финансовата депресия в Япония през 1927 г. , вдовицата му Йоши поема нещата в свои ръце, за да се превърне в първата и единствена жена, ръководила компанията в цялата ѝ 14-вековна история.

Kongō Gumi не е голяма компания

Преди ликвидирането на компанията и купуването и от Такамацу, Kongō Gumi имаше годишен приход от 7,5 милиарда йени, т.е. 70 милиона долара, като през 2005 г., компанията ръководеше едва 100 служители. Негласно правило гласи, че в по-голямата част от успешните компании с история от сто и повече години работят по-малко от 300 души и се смята, че именно по-скромният, но не минимален, брой служители са сред условията, даващи шанс на една компания да се превърне в поне столетник.

Заблудата, че огромните компании са ефективни е излагана публично особено често през последните няколко десетилетия. Английският икономист Е. Ф. Шумахер в книгата си „Малкото е красиво“ от 1973 г. пише, че големите предприятия са ужасно неефективни. „Това, което характеризира съвременната индустрия, е нейното огромно потребление да произвежда толкова малко… Това е неефективно до степен, която надхвърля въображението!“ – пише Шумахер.

Проф. Ричард Фостър обаче смята, че за по-доброто на икономиката компаниите трябва да умрат, след като са достигнали своя връх „Ако икономиката спре да се променя, производителността ще изчезне“, обяснява той.