Palatka.bg

Загадъчният остров призрак Хай-Бразил – наистина ли е същестувал

Откакто свят светува са се родили безброй разкази за призраци. В древността философът Хипократ се е занимавал с темата за халюцинациите, оптическите ефекти, предизвиквани от странни светлини, в резултат на които се появявали илюзии и миражи. Но всичко това може да бъде обяснено от учените. Какво ще кажат те за острова, който, ако трябва да вярваме на ирландските легенди, се е появявал веднъж на всеки седем години? Остров Хай-Бразил (Hy-Brasil) бил изобразен на картите между 1325 и 1800-те години.

Ирландската митология разказва за него това: островът се крие някъде в мъглите и е абсолютно невидим. Но веднъж на всеки седем години „излиза“ от своето тайнствено мъгляво укритие – точно, когато любопитен пътешественик се сблъсква с редкия шанс да попадне на него.

Интересно е, че освен в ирландската култура, този остров се споменава в почти всички европейски народи в продължение на няколко века. Общото между всички разкази е, че островът се описва като райско място, обетована земя, където живеят свети хора или по-точно по-висша човешка цивилизация от нашата.

На по-голямата част от картите островът се разполага на 200 мили от западното крайбрежие на Ирландия в северната част на Атлантика. Той има овална форма и е разсечен от реки, течащи от изток на запад реки.

Произходът на наименованието на острова е свързано с келтската история. Breasal – така келтите наричали върховния владетел на света. За първи път това късче земя се споменава от картографът от Генуа Анджелино Далорто. Именно той дал името на острова на картата през 1325 година.

Петдесет години по-късно в Палма де Майорка бил създаден Каталонският атлас по заповед на крал Хуан I

В него островът бил изобразен като две малки островчета, но носели същото название. През 1436 година венецианският картограф Андре Бианко нарекъл островът Sola De Brasil. Той смятал, че островът спада към група от други такива в Атлантическия океана. През 1595 година островът отново се появил на европейския атлас, създаден от Абрахам Ортелиус и в картографската проекция на Херард Меркатор. На всички карти островът се намирал на различно място, но според разказите наистина съществувал.

Проблемът около неясното местоположение на острова привлякъл вниманието на английския пътешественик Джон Джей-младши. През 1480 година той се отправил към графството Бристъл, за да открие веднъж и завинаги тайнствения остров. Джей искал да установи къде именно се намирала обетованата земя, развълнувала всички картографи в изминалия век. След два месеца, прекарани в напразни плавания в морето, той се завърнал у дома.

Останали търсачи на приключения смятали, че Джон бил глупав моряк и  отплавали повторно със специални експедиции в търсене на острова

Те също се върнали безуспешно. Щели да забравят за този остров, докато не се появил испапанският дипломат Педро Лопес де Айала. Той сякаш сипал масло в огъня, съобщавайки за някой си Джон Кебот – италиански мореплавател, служещ на англичаните. Кебот се бил срещнал с човек от Бристъл, който твърдял, че се озовал на загадъчния остров. И така испанецът заключил, че англичаните открили острова, но пазели това в тайна.

Изминали двеста години и шотландският капитан Джон Нисбет пуснал слух, че зърнал острова през 1674 година по време на плаване от Франция към Ирландия. Заедно със своите моряци Нисбет не само наблюдавали острова, но и се разходили по него в продължение на цял ден, наслаждавайки се на почивката си.

След това моряците срещнали мъдрец, който им подарил злато и сребро, достатъчно за целия им живот. Самият капитан разказвал, че на острова живеят черни зайци и загадъчен мъдрец вълшебник, който живеел в огромен замък. Веднага щом чул тези разкази, пътешественикът Александър Джонсън оглавил експедиция и се оправил, жадувайки да потвърди думите на Нисбет.

И така се случило най-интересното

Всеки следващ опит островът да бъде открит водело до изтриването му от морските карти. Мореплавателите започвали един по един да се отказват от бляновете да намерят тайнствения остров. Последното му споменаване датира от 1872 година. Робърт О‘Флаерти разказал за многократните си посещения на това жадувано от всички място и бил толкова очарован, че дори отвел там своето семейство. Всички те ставали свидетели на това как загадъчният остров се появил от нищото и също така изчезнал безследно пред очите на изумените свидетели.

Дали този остров се появил, благодарение митични същества? Ирландците смятали. Че там живеят богове. В някои източници островът присъства като място, на което живеят заедно монаси и светци. Други твърдят, че именно островът е тази земя, към която се отправил светецът Брендън Клонфертский (584-577), наричан още „Пътешественикът“.