Palatka.bg

Уникалният Музей на мумиите в Мексико

Музеят на мумиите в Гуанахуато, Мексико, е изключителна атракция, която представя естествено оформени мумии на възраст над сто години. Музеят има поне 4000 посетители всяка седмица, които се стичат да разгледат над сто мумифицирани тела от намиращото се наблизо гробище. Мумиите в музея са изложени в стъклени шкафове, а всички туристи, посещаващи музея, получават специални предупреждения по отношение на представените „експонати“ и шокът, който биха могли да предизвикат те.

Гуанахуато e столицата на централния едноименен щат Гуанахуато в Мексико. Има население от 70 798 жители (2005). Намира се на 370 км северозападно от Мексико Сити на 1996 метра надморска височина. Основан е през 1554 г., а получава статут на град през 1741 г. Включен е в списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Какво е естествено мумифициране?

Повечето от телата в музея са свързани с избухването на епидемия на холера, разпространила се през района през 1833 г. Естественият процес на мумификация най-вероятно е резултат от преобладаващия в региона сух климат, съчетан със съхранението на телата в херметични пространства, в които са били поставя телата с цел да се забави тяхното разлагане. Разликата между мумиите, възстановени от херметични гробници, и онези, които са прекъснати от земята, е доста забележителна. Тези, получени от херметични гробници, изглежда са по-добре запазени. Много от мумиите носят дрехите, които са имали по време на погребение, докато тези съблечени показват жълта кожа, зеещи уста и свита очна топка.

Произход на мумиите

По време на епидемията от холера повечето от труповете са погребани веднага с надеждата това да възпре разпространението на болестта. В музея могат да бъдат видени мумии, които са застинали със своите ужасяващи изражения. Някои експерти смятат, че тези хора са били погребани живи. Други специалисти обаче са на мнение, че процедурите след смъртта са причината да виждаме тези страховити изражения върху лицата на мумиите. Много от труповете са ексхумирани между 1865 и 1958 г. По това време в страната е въведен данък за телата, положени в гробището.

Роднините са били задължени да изплатят нужната сума на държавата, за да могат да се възползват от правото си да положат своите близки са определено време в местното гробище. Труповете, принадлежащи на роднини, които не успявали да заплатят данъка, били в нарушение и се наложило да преместят телата на близките си. Установено е, че някои от труповете са естествено мумифицирани, като впоследствие са поставени в намираща се наблизо сграда. Мумиите постепенно започнали да привличат туристи, които плащали скромна такса на работниците от гробищата, за да ги разгледат. По-късно сградата е преустроена в държавен музей.

Самоличността на мумиите на музея

Мумията на Ремижио Лерой, френски лекар, била първата „изложена“ в музея. Когато тялото било ексхумирано роднините на починалия били изумени от почти съвършеното състояние на мумията. В сградата се съхранява и мумията на бременна жена, която починала в резултат на холера. Четиримесечен плод, считан за най-малката мумия, откривана някога, може да се види, благодарение на модерните технологии. В музея можете да видите и мумия на бебе на име Бебе Енрико, което починало на шест месеца през 1999 г. Тялото е преместено в сградата след като е изтекъл срока, през който роднините на детето можели да използват чужда крипта под наем. В момента мумията е облечена по подобие на свети Вартоломей. Пет други детски мумии могат да бъдат представени при специални условия. Мумията на „Малкия свети Мартин“ е облечена като светец с броеница и метла, оставени от родителите му, които се надявали, че облеклото ще позволи лесно преминаване в отвъдното.

Въпреки темата и експонатите в музея, които някои биха могли да опишат като ужасяващи преживявания, Музеят на мумията в Гуанахуато в Мексико се нарежда като един от най-добрите в Мексико. Музеят е защитава от местни и правителствени служители, които изтъкват, че той е неразделна част от историята на града. Смъртта на близките се счита за неизбежна в мексиканската култура, затова често хората се прегръщат и празнуват смъртта, която се възприема далеч по-различно, отколкото в Европа, където смъртта е драматично събитие, което води до болезнени усещания за всички близки на починалия.