Palatka.bg

Австралийският плаващ хотел, който достигна до Северна Корея

В продължение на малко повече от година в края на 80-те години плаващ седем етажен петзвезден хотел е позициониран край Джон Брюър Рийф –  на около 70 км навътре в океана, в близост до Таунсвил, в Куинсленд, Австралия. В този удивителен проект е можело да бъдат открити над двеста стаи, дискотека, барове, фитнес зала, сауна и два отлични ресторанта, специализирани в морските дарове. Извън хотела можело да се насладите на възможността да поиграете на перфектния тенис корт. Това било толкова запомняща се инициатива, че все още много жители на Таунсвил, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят за хотела, споделят, че пазят прекрасни спомени от него.

Курортът „Four Seasons Barrier Reef Resort“ е рожба на архитекта от Таунсвил Дъг Тарка, който искал да създаде хотел върху Големия бариерен риф, за да могат туристите да имат незабавен достъп до него

Първоначалният план били да се докарат три круизни кораба, които да бъдат постоянно позиционирани около рифа, но това било счетено за непрактично решение. Случайна среща с шведска компания, която се специализира в изграждането на плаващи общежития за нефтени платформи, превръща тази идея в първия в света плаващ курорт.

Хотелът е построен от базираната в Сингапур фирма и тъй като курортът щял да бъде разположен на екологично чувствително място, хотелът трябвало да включва много функции, които съответстват на строгите стандарти на морския парк, който управлява  Големия бариерен риф. За боядисване на корпуса не е използвана токсична боя. Разбира се, както вероятно вече сте се досетили, от хотела не се изхвърлят абсолютно никакви отпадъци в околните води. Канализацията и всички течни отпадъци се обработват по специален механизъм и получената стерилизирана вода се изпуска на няколко мили извън рифа. Боклукът е бил изгарян и съответно отнасян в континенталната част.

Хотелът е завършен през 1987 г. като финалната му цена е 40 милиона щатски долара

Но спор по отношение на договора със сингапурския корабостроител забавя някои доставки и влизането в експлоатация на хотела до януари следващата година. Тогава курортът бил ударен от циклон, който забавя отварянето на хотела с още два месеца. Когато най-накрая хотелът отворил врати през март, той бил пропуснал доходоносния и натоварен зимен туристически пазар на Северното полукълбо. Забавянето струвало милиони долари загубени приходи. Още с откриването си хотелът бил изправен пред финансов колапс.

Най-трудната част за туристите било 70-километровото пътуване с така наречените водни таксита, които превозвали гостите на хотела до курорта, намиращ се „в средата на океана“. Лошото време често нарушавало връзките с континенталната част и когато туристите все пак пристигали, те често идвали в ужасяващо настроение и все още борещи се с изключително тежки пристъпи на морска болест.

Веднъж един от катамараните използвани/ за превоз на гости и провизии между хотела и континенталната част се запалил по време на курс между курорта и сушата. Въпреки че никой не пострадал при инцидента, това се отразило меко казано негативно върху обществения имидж на хотела. Комбинирайте това с лош маркетинг и лошо управление и ще получите очаквания ефект – резервациите започнали да намаляват с притеснителен темп, а очакваните тълпи от туристи така и не се появявали. Поддръжката на хотела била все така висока, но вече в касичката му пристигали все по-малко средства. В крайна сметка хотелът се оказал твърде скъп и краят му бил предречен. Затварянето било въпрос на време.

Малко повече от година, след като е открит, плаващият хотел е продаден на компания във Виетнам

През 1989 г. курортът е изтеглен чак до Сайгон, намиращ се на над 5000 километра разстояние. Комплексът акостира на река Сайгон, където се отваря врати като Плаващ хотел „Сайгон“.

След края на Виетнамската война Виетнам преминава през мощен туристически бум и има спешна нужда от много луксозни квартири. Плаващият хотел бил идеалното решение, което да не струва твърде скъпо и по-важното – да може да започне да работи възможно най-скоро. Хотелът станал много популярен в града, където бързо си спечелил наименованието „Плаващият“. За пореден път обаче финансови неприятности принудили собствениците да затворят бизнес начинанието си много по-рано, отколкото са си представяли.

Следващата дестинация на хотела била далеч по-изненадваща от колкото си представяли повечето клиенти в Австралия и Виетнам – Северна Корея

След като бива продаден на Северна Корея, хотелът е „отведен“ в туристическия регион Маунт Куманг на границата между Северна и Южна Корея, който се отворя през 1998 г. за туристи от Юг. Той бива преименуван на хотел Sea Kumgang, или просто хотел Haegumgang. Десет години по-късно, когато севернокорейски войник случайно застрелва южнокорейска жена, която дошла в Северна Корея като туристи, обиколките в района и посещенията на курорта били прекратени.

Хотел Haegumgang все още може да бъде видя на мястото, на което акостира за първи път в Северна Корея, но е затворен от повече от 10 години. Новините за хотела наскоро се появиха в публичното пространство, след като лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун направи някои нелицеприятни и остри забележки по отношение на поддръжката на хотела след посещение на полуизоставения кораб. Лидерът на Северна Корея категорично дава да се разбере, че не е доволен от видяното в курорта, оприличавайки съоръженията на „импровизирани палатки в бедстващ район“.

Ким Чен Ун наредил всички „изтърбушени” и „изпочупени” съоръжения да бъдат премахнати от туристическия курорт Маунт Кумган, намеквайки, че 30-годишният плаващ хотел може да бъде възстановен, бракуван, за да бъде продаден на части или за скрап или да продаден на друг предприемач, който да се опита да даде пореден нов живот на този нестандартен и изключителен проект.

В Таунсвил хората все още се чувстват носталгично настроение по отношение на хотела

Белинда О’Конър, която работила на едно от водните таксита, които отвеждали гостите до хотела, все още си спомня за първия път, когато видя хотела.

„Беше впечатляваща гледка. Спомням си толкова много невероятни дни, които съм изживяла на този хотела – риболовните пътувания, партита на екипажа, гмуркането под хотела.“ – разказва тя пред ABC.

Друг бивш служител на хотела, Люк Щайн, с усмивка си спомня: „Това беше и все още е най-добрата работа, която съм работил през живота си. Бих си плащал, за да ходя, да плувам и да бъда в този хотел под слънчевите лъчи. Поглеждайки назад към онези времена си мисля: „Това наистина ли се случи? Сънувам ли?“

В Морския музей на Таунсвил сега се помещава популярна изложба, която представя хотела в умален модел, предоставяйки и много детайлна информация за проектирането, построяването и експлоатацията на хотела.