Palatka.bg

Най-южният обитаем остров на Русия

Русия е необятна страна, в която пътешестването е безкрайно приключение с напълно неочаквани развръзки

Накъдето й да обърнеш поглед, руската земя предлага срещи с различни народи и култури. От запад до Далечния Изток природата поднася разнообразни гледки, шир и тишина, в която всеки готов да покорява непознатото може да се потопи. Привлечен от тайнствените кътчета на Русия, пътешественикът, журналист и фотограф Сергей Саблин пътува до най-далечните обитаеми дестинации, какъвто е остров Рейнеке.

Рейнеке е едно от любимите места за плажуване на жителите от южните части на Приморския край. Всеки, които е пожелал да покори Далечния Изток на Русия задължително приключва своето пътуване на остров Рейнеке. Той е част от архипелага Императрица Евгения в залива от руската страна на Японско море, но административно спада към град Владивосток. През 1862-1863 остров Рейнеке е посетен и изследван от експедицията на подполковник и щурман Василий М. Бабкин. Островът получил името в чест на руския хидрограф и вицеадмирал Михаил Ф. Рейнеке.

Според Сергей Саблин съвременните хора, населяващи Рейнеке са „почти като Робинзони“

Те живеят в малко селце недалеч от бреговете на морето. Въпреки изобилието от други по-малки острови в архипелага, Рейнеке е най-леснодостъпният, а ежедневните круизове с катамаран превозват пътници и стоки от различни краища на Русия.

Отдалечеността и изолираността на острова привлича Сергей Саблин, който винаги е изпитвал интерес към географията на Русия. Самият той отбелязва в своя пътепис, че остров Рейнеке е удивителен не само с разположението си като най-южния остров в Русия. Най-интригуващото е, че нито един от заливите, носовете и върховете на Рейнеке нямат собствени географски имена.

Срещу заплащане Саблин и няколко негови спътници били разведени с моторна лодка около целия остров в течение на два часа

По своите мащаби Рейнеке е доста малък – само 4,6 квадратни километра. Някои от плажовете могат да бъдат достигнати единствено по вода поради стръмните части на бреговата линия, пояснява Саблин.

Въпреки че бреговете на острова са каменисти, Рейнеке поразвява с поляните си от жълти цветя, цъфтящи растения и изумрудено зелени склонове. За съжаление през 2009 година на острова пламнал пожар, който изпепелил уникални видове растителност. Но все пак Саблин отблязва, че островът е прекрасен със своя неповторим и причудлив релеф, разнообразен растителен свят, източници с чиста питайна вода, камъни и минерали. А свежият морски бриз покорява с несравнимия си чар. Как мирише? Този аромат не може да се сравни с нищо. Така мирише на ВКЪЩИ, споделя Саблин.

По пътя обратно Саблин видял останките на корабокруширал кораб

Около него се носят много легенди, казва пътешествениктът. Една от тях гласи, че това е японски плавателен съд, който служил като мишена на морската авиация на Тихоокенаския флот. Липсата на пробойни от куршуми и снаряди обаче, поставило под съмнение достоверността на легендата.

Как обаче жителите на остров Рейнеке захранват своето село с електричество?

Там е построена ветроелектростанция, която набавя с ток домовете на островитяните, но за всеки случай те разполагат и с добрия стар дизелов генератор, както пише Саблин. В отминалите времена съществувал и рибен завод, който обезпечавал хората, докато повечето от тях не напуснали това малко късче земя.

Няма никакво съмнение, че остовът има огромен туристически потенциал, смята Саблин. Но за сега той остава диво и почти незаселено място. Може би това го прави обичан и привлекателен, завършва пътеписа си той.