Palatka.bg

Огнените мумии от Кабаян, Филипините – най-добре запазените в света

Когато става въпрос за мумии, първото което идва на ум на човек е, че мумиите са телата на египетските фараони. Но освен в Древен Египет, владетелите и на други цивилизации познавали методите на мумифицирането. По целия свят съществуват места, където са се съхранявали покойници по този начин. Въпреки това техниките се различавали навсякъде. Във Филипините още преди век са открити огнени мумии, чиито вътрешни органи били сравнително запазени до момента на откриването им.

Познати като мумиите на Кабаян, Ибалой или Бенгует, още от началото на миналия век точното местонахождение на огнените мумии от Филипините било забранено да бъде обявявано

Поради честите кражби и иманярски набези забраната продължила дълго време. Днес е ясно, че мумиите се намират високо в планините над селцето Кабаян, а пътят до погребалните пещери представлява трудно изкачване на каменисти и стръмни склонове.

В планинската гробница почиват мумифицираните останки на стотици тела. Според учените възрастта им датира от XIII век и са дело на племето ибалои – населението на филипинското село Кабаян, което владеело техниката и тайните на мумифицирането. Хората от племето ибалои вярвали, че мъртвите предци помагат на живите да решат проблемите си, споделяйки с тях житейския си опит. За целта обаче, телата им трябвало да останат цели.

И досега входовете на пщерите, където се намират мумиите, са закрити с решетки. Мумифицираните тела са се съхранили идеално, включително татуировките по кожите им. Някои от тях все още имат зъби и коса, което създава усещането, че всеки момент ще оживеят и отворят очите си.

Дълго време специалистите се опитвали да разгадаят как племето ибалои успяло да запази телата на своите мъртви, тъй като е известно, че преработващите органите не се поддават на мумификация. Оказва се, че процесът започвал още, докато човек бил жив. Умиращият трябвало да изпие солен разтвор, който да доведе до силно обезводняване на организма. След настъпването на смъртта се започвало със същинския процес на мумифициране. Това отнемало доста време, понякога до няколко месеца.

В началото тялото на мъртвеца било щателно измивано, след което в седяща поза пред него бил запалван огън

Димът, който обгръщал тялото го опушвал до такава степен, че от него се изпарявала всякаква течност. След като кожата достигала максимална твърдост, се пристъпвало към процес на изсушване на вътрешностите. Знахарите духали в устата на мумията дим, който получавали при паленето на специални билки. След това телата били натривани с отвара от различни треви и чак тогава били полагани в гроба. Самият ковчег бил малък и дървен с овална форма с цел да се пести място в пещерата за още мумии.

За своето съществуване мумиите в Кабаян били подлагани многократно на грабителски набези. Желаещите да продадат ценните останките били не малко, а и цената била висока. Въпреки охраняването, грабежът на пещерите се превърнало в голям проблем за страната. Ванадалите не се страхували и от ширещото се древно проклятие. То гласи, че ако мумиите напуснат пещерата, ще последват ужасни катаклизми като земетресения, суша и глад в родната им земя.

В началото на века филипинското правителство се обърнало за помощ към международната общност с молба да им се помогне да върнат изнесените мумии. През 2004 година осем от муммите били върнати обратно, но за жалост голяма част все още се намира в ръцете на частни колекционери.