Palatka.bg

Мистерията на гробницата на Кир: най-старата система, издържаща на земетресение

Природни бедствия като наводнения, урагани и земетресения винаги са били възприемани като божествени наказания. И въпреки това прадедите ни не са скланяли глава пред гневната воля на по-висшите от тях същества. Пясъчни диги били използвани за защита на домовете от прииждащата вода, а построяването на убежища било единственият отговор срещу природните стихии. Историческите и археологическите изследвания показват, че древните цивилизации са владеели познанията за изграждането на съоръжения, издържащи на земетресения.

Гробницата на шаханшаха Кир II Велики, основателят на Персийската империя е смятана за първото здание, оборудвано с базова технология за защита срещу земетресения

В древен Крит много сгради били направени от каменни блокове, свързани с дървено скеле, което осигурявало гъвкавост на и без това солидната структура, изложена на напуквания при разтърсване на земята. Постройките били издигани върху пясъците или подвижен чакъл, които поемали вибрациите по време на земетръса. Акрополът в Атина (1500 пр.хр) стои върху дебел слой от пясък, подобно и за дорийския храм в Пестум (237 пр. хр.)

В древна Гърция и Персия била развита нова техника – кирпич и глина били полагани между земята и основата на сградата така, че при земетресение всеки следващ слой се „плъзвал“ върху предходния

Така се намалявало повреждането, причинено от люлеенето. И до ден днешен това е най-надеждният познат начин за основна изолация при укрепване на сграда срещу земетресения. За да изолират сградата от тресящата се повърхност, при изграждането на съвременните сгради, строителните инженери използват гумени опори, лагери и система от пружини – усъвършенстван метод на древния начин на укрепване срещу земетресение.

Един от най-ранните примери за изолация се намира в храма на Кир в Пасаргад, древната столица на Ахеменидската империя, управлявана от Кир Велики (559-530 пр. хр.) Въпреки, че живял и управлявал дълъг период от време, мавзолеят на Кир се отличава със семплост и скромност. Гробницата, която е с триъгълен покрив, представлява груб куб с размери 6 на 5 метра, а малка врата води към вътрешната й част. Основата е направена от няколко варовикови пласта, като първият съдържа камъни, слепени здраво с хоросан – фина смес от вар и пепел или пясък. По-горните слоеве се са съставени от блокове, закрепени с метални решетки , които нямат допир с основата. Това позволява на по-горните пластове да се плъзгат върху повърхността на първия, т.е. върху основата, в случай на земетресение.

Очевидно гробницата на Кир e отстояла на многобройни земетресения за последните 2500 години, въпреки че не можем да сме сигурни колко мощни са били те и дали са „задействали“ системата на базовата изолация

Ясно е, че блоковете и пластовете не са помръднали, с което се поставя под въпрос дали системата е работила и дали древните инженери целенасочено  са изградили пирамидална структура, издържаща на земетресения. Нещо повече – и досега няма категорични данни дали наистина въпросната гробница била последното място от земния път на Кир.

Според гръцкия историк Ариан от Никомедия, който бил също и военен командир на Александър Велики, македонският крал посетил гробницата, след като ограбил и изпепелил Персеполис (Парса). Вътре имало златно ложе, сервиз със съдове за напитки, златен ковчег, орнаменти, обсипани със скъпоценни камъни и надпис, гласящ:

Пътнико, аз съм Кир, който дари персийците с империя – аз съм този, който беше крал на Азия. Завиди на мен, не и на този паметник.

Но дали има археологически доказателства за съществуването на такъв надпис? Дори сред историците продължава да се води спор около точното съдържание на митичния надпис

Смята се, че гробницата била ограбена малко след посещението на Александър Велики. Той бил покрусен от състоянието й и дал заповед да бъде възстановена. Ако до онзи момент надписът бил унищожен, завоевателят със сигурност щял да поиска текстът да бъде пресъздаден отново, допускат историците.

Пълното отсъствие на надгробния надпис, споменат в старогръцките източници остава една неразрешена загадка. Въпреки невероятната технология, издържаща на земетресения, досега не са подтвърдени и хипотезите, че тя наистина работи. Може би защото все още боговете не са са се разгневили толкова силно, че да разберем доколко е била подготвена да посрещне апоколиптично земетресение свещената гробница на Кир Велики.