Palatka.bg

Нан Мадол – руините в Микронезия, вдъхновили писателя Лъвкрафт

На далечен остров в екзотичната Микронезия се крият руините на някогашен каменен град. Там, скрита в зелената прегръдка на природата се намира малката островна цивилизация на Нан Мадол – някои специалисти я сравянват с тази на имеперията на инките.

Впечатляващи по своя вид и история, останките представляват мегалитно архитектурно наследство, което не се среща никъде другаде в Микронезия, а може би и в Тихия Океан. Според специалистите Нан Мадол е най-добре запазената тайна на арехологията и най-голямата загадка на Микронезия.

Доказателствата за най-ранното човешко присъствие по тези земи датират от I или II преди Христа. Едва през XIX век Нан Мадол бил открит от белгийска експедиция. Близо до източните брегове на остров Понпей комплексът включвал серия от изкуствени островчета в плитките води на океана. Мястото се разпростира приблизително на 1.5 километра дължина и половин километра широчина, като в него спадат почти 100 изкуствени островчета.

Вероятно изграждането на архипелаг върху изкуствени островчета, съставляващи Нан Мадол започнало около VIII-IX век след Христа

Въпреки това каменните постройки били издигнати в периода между XII-XIII век, точно по времето, когато протичало и построяването на катедралата Нотр Дам в Париж и на храма Ангкор Ват в Кронг Сим Реап в Камбоджа.

Нан Мадол бил седалище на управляващата каста на династията Содельор, където според учените се извършвали церемонии и политическа дейност. Династията успяла да подчини и обедини клановете на остров Понпей. Те принудили местните вождове да напуснат своите села и да отидат в града, където дейността ми щяла да бъде наблюдавана отблизо.

По-голямата част от островчетата служели като резиденция, но някои от тях имали специални функции като приготвяне на храна, производството на кокосово масло и канута. Запазеният погребално-обреден сектор се състои от 58 малки островчета в северните части на архипелага Нан Мадол. Централната част на комплекса представлява същинската кралска погребална катакомба, заобиколена от 8-метрови стени.

Населенението на Нан Мадол било не повече от 1000 човека по времето, когато на целия остров Понпей живели около 25 хиляди души. Тъй като липсвали източници на питейна вода или възможности да се развива земеделие, всички продукти трябвало да бъдат пренасяни со Нан Мадол от главния остров. По-голямата част от обитателите на изкуствения архипелаг били обикновени слуги.

По всичко личало, че за изграждането на комплекса е бил нужен сложен и тежък труд

Според местна легенда камъните, които били използвани при построяването на Нан Мадол долитали с помощта на черна магия. Но археолозите открили, че от понпейските каменоломни, намиращи се на 30 километра от Над Мадол, се доставяли масивни базалтови блокове. Все още не е ясно по какъв начин били транспортирани камъните до комплекса.

Известно е, че писателят и майстор на хорър и дарк фентъзи Хаъурд Лъвкрафт се вдъхновил от руините Нан Мадол при написването на повестта „Зовът на Ктхулу“ от едноименната антология. Историята на останките се преродила в измислянето на страховития сюжет, включващ съществуването на изчезнал град, като писателят дори споменава остров Понпей в разказа.

Нан Мадол бил бил отдавна изоставен, когато европейците пристигнали там за първи път. Било видно, че комплексът започнал да се руши под натиска на времето още след разпадането на династията Содельор през 1450 година. Съществуват предположения, че именно руините на Нан Мадол са изгубените митичните острови Лемурия, въпреки че до този момент не съществува научно доказателство за това.