Palatka.bg

Гробището за гмуркачи – смъртоносната Синя дупка в морето на Египет

Едно от най-тайнствените места на планетата са така наречените „сини дупки“ – природни образувания в дълбините на морето. Те представляват вертикални пещери, които от птичи поглед изглеждат като тъмносини петна, контрастиращи с общия фон на морската повърхност. Една от най-опасните подводни вертикални пещери е Синя дупка на брега край египетския град Дахаб. Красива и ужасна, тя е позната като „Еверест“ за водолазите. Но на нейното дъно са намери смъртта си десетки гмуркачи, затова второто име на Синята дупка е „Гробище на водолази“.

Заобиколена от екзотични коралови рифове, дълбочината на вертикалната пещера е 130 метра, а диаметърът й достига до 50 метра

Синята дупка привлича като магнит любители и изследователи на великолепния жив подводен свят, в който плуват необезпокоявани стада от ярки риби. Водата в тази зона винаги е спокойна, както на повърхността, така и в дълбините. На пръв поглед по нищо не изглежда, че Синята дупка всъщност представлява смъртоносна клопка за всеки, дръзнал да покори красивия й морски свят.

На дъното на вертикалната пещера и до днес лежат телата на загинали гмуркачи, както и части от техните екипировки

Това е причината дъното на Синята дупка да се е превърнало в своеобразно подводно гробище. Най-известният трагичен случай е този на младата Барбара Дилинджър, която намерила смъртта си през 1998 година, като и до този момент останките й се намират там. Нейните близки решили да оставят тялото на Барбара на дъното на Синята дупка, защото тя обожавала морето. Смята се обаче, че причината е голямата дълбочина, представляваща твърде голям риск за изпращане на гмуркачи да приберат тялото.

Много подводни пещери крият заплаха не само за любителите, но и за опитните водолази, надценяващи своята подготовка и сили. Оказва се, че фаталната точка в Синята дупка е арката, намиращата се на 50 метра дълбочина. Тя свързва пещерата с откритото море. В стремежа си да се спуснат надълбоко и да преплуват арката, гмуркачите са изложени на опасността да е се завърнат никога.

Попадайки на определена дълбочина, стандартната водолазна екипировка не може да предпази гмуркачите от настъпването на т.нар „азотно опиянение“ или азотна кома

Когато човек се намира на суша, не изпитва никаква никакъв ефект от азота върху общото състояние на организма. Но при голяма дълбочина, азотът нахлува в кръвта. При подобно състояние възниква еуфория и халюцинации, последвани от изпадане в сън. Заспивайки, гмуркачите не са способни да контролират тялото и си и остават на дъното завинаги. Освен Барбара Дилинджър от дълбините на дупката не са се завърнали повече от сто водолази, поради което тя получила името „Гробището на водолази“. На брега край морската вода са поставени специални паметни плочи с надписи, съдържащи имената на всички онези, намерили смъртта си на дъното на Синята дупка.

 

По ирония именно опасността при покоряването на Синята дупка е най-голямата притегателна сила на вертикалната пещера. Адреналинът, наслаждението на красивия подводен свят и тръпката от преодоляването на смъртоносната арка продължават да привличат смели и подготвени водолази от цял свят, които си поставят за цел постигането на нови рекорди.