Palatka.bg

Възкръсването на невероятната „Пилешка църква“ в Индонезия

Само допреди няколко години една чудата сграда, скрита в дълбоките гори на индонезийския остров Ява била атракция за фотографи и любители на отдавна изоставени и забравени от хората места. Зданието е познато като Гереджа Аям, което от индонезийски се превежда „Пилешка църква“. Това не е случайно – външният вид на църквата представлява огромно пиле с отворена човка и вероятно е единствената по рода си църква в света.

Подобно на своята външност, история на Пилешката църква също е толкова странна

Доскоро се смяташе, че това е един неосъществен проект на религиозен храм, който бил обречен да потъне в забвение, а буйните храсти наоколо започвали бавно и сихурно да поглъщат тялото на гигантското пиле. Но сякаш се случило дългоочаквано чудо и птицата оживяла, придобивайки световна слава.

Всичко започнало в края на 80-те години, когато по твърденията на Даниел Аламсджа, християнин, след една от многобройните си молитви получил видение за лебед с белоснежни криле, който бил кацнал на върха на планината. Аламсджа дочул глас, приканващ го да построи молитвен дом за всички хора. Събуждайки се, индонезиецът приел видението си като халюцинация.

Но след като един ден се озовал на връх Рема, за да посрещне изгрева по време на празника Рамадан, Аламсджа останал поразен от видяното – върхът на планината и гледката от нея били досущ като тези от съня му. Още същата нощ той отправил своите молитви и чел Библията, надявайки се да получи някакво напътствие. Една от молитвите, Исая 2:2, не излизала от мислите му, като гласяла: „В сетните дни, планината на господния храм ще бъде най-високата сред всички останали; ще се издига над върховете и всички народи ще прииждат към нея.“

Удивително било, че връх Рема действително бил заобиколен от девет различни планини. Аламсджа веднага приел това като потвърждение на видението си.

Две седмици по-късно индонезиецът успял да се споразумее със собственик на земя в планината и откупил площ от 5000 квадратни метра за тогавашните $2000

Въпреки липсата на строителни умения, Амасджа сам измислил дизайна на църквата. През цялото време се придържал към лебеда от видението. Заедно с група от още 30 души той започнал работата по строежа, което се случило през 90-те години на миналия век.

В началото, според разказите на строителите, участвали в изграждането на църквата, тя наистина приличала на лебед. След това добавили корона на главата на птицата и тъй като напомняла гребен на кокошка, хората възприели птицата като пиле, вместо като лебед.

Но придобиването на позволение за строеж забавило издигането на църквата в първите години. През това време при градежа били използвани ръчноизработени цимент, тухли, пясък и метални отпадъци за скелето на птицата. И все пак още от самото началото проектът бил съпътстван от проблеми.

През 1996 година в местния вестник била публикувана статия, в която се твърдяло, че Аламсджа изграждал християнски храм в мюсюлмански квартал

Властите били засипани с оплаквания и опитали да забранят на Аламсджа да строи. От своя страна той правил всичко възможно да ги убеди, че в храма щяло да има стаи за хора от всички вероизповедания. На долния етаж щяло да се помещава убежище за болни хора.

Скоро натискът от оплаквания и липсата на средства принудили Аламсджа да прекрати строежа, който бил наполовина завършен, като дори молитвените стаи останали без подова настилка.

Без грижи и поддръжка, Пилешката църква потънала в забвение. С течение на времето се превърнала в привлекателна дестинация за любителите на урбекс туризма. Но освен тях, храмът привличал и вандали, които поругавали стените и интериора. Някои посетители, очакващи да видят прословутия лебед, се отнасяли иронично от вида на гигантската кокошка и така се родило наименованието „Пилешката църква“.

Междувременно Аламсджа сменял своята работа и препитание, но планувал някой ден да възобнови работата по църквата

Помолил свои работници да изискват такса вход за желаещите да влезнат в Пилешката църква, но посетителите наброявали едва 100 души месечно. Скоро природата започнала да поглъща със зелените си пипала гигантската птица и тя била обречена на вечна забрава.

Петнадесет години по-късно се случило чудо. Пилешката църква изведнъж се превърнала в интернет сензация и се прочула по целия свят. Това станало след статии на The Daily Mail и Huffington Post във връзка с филма за Индонезийския култ “Ada Apa Dengan Cinta”(“What’s the Deal With Love”). След този момент започнали да прииждат много туристи – до 2000 на седмица. Аламсджа събирал по-малко от долар от всеки желаещ да посети Пилешката църква – достатъчно приходи за възобновяване на строежа.

Местните хора започнали да ценят странната забележителност

Днес храмът не само, че не е изоставен, но може да се похвали с бляскава облицовка, панелни прозорци, павирана алея и допълнителни подземни молитвени помещения. Поради многобройните туристи, Аламсджа отворил кафене за традиционни индонезийски сладки и кафе.

След всички премеждия, през които преминал Аламсджа, неговият сън се превърнал в реалност. Той твърди, че молитвите му помогнали да изпълни божествените напътствия и да изгради храм, в който да се стичат хора от всички народи от всички религии. Самият Аламсджа твърди пред своите съмишленици и посетители, че това не бил негов план, а на Господ. Най-голямата награда за индонезиеца, както смята той, е че неговите деца оценяват положения от баща им 30-годишен труд.