Palatka.bg

Орадур сюр Глан – френското градче, което е застинало във Втората световна война

На 10 юни 1944 г., около 14 ч., едва четири дни след нахлуването на съюзническите войски в Нормандия, приблизително 150 войници от Вафен-СС навлизат в спокойното село Орадур-сюр-Глан в района на Лимозин, намиращ се в южно-централната част на Франция. Без видима причина елитните войски на Хитлер разрушават всяка сграда в това спокойно село и убиват брутално общо 642 невинни мъже, жени и деца. Трагедия в Орадур сюр Глан влиза в историята като едно от най-тежките военни престъпления, извършени от германската армия през Втората световна война.

След края на войната Орадур сюр Глан е построено наново, но в северозападната част на селището са запазени разрушените останки от бившето село

Te все още могат да бъдат видени там като паметник на загиналите. Полуразрушените останки са символ на събитията и всичко, през което са преминали местните по време на Втората световна война. Музеят на Орадур сюр Глан включва предмети, възстановени от изгорелите сгради, часовници, чиито стрелки са спрели по времето, когато собствениците им са били изгорени живи, останки от чаши, които са се стопили от високата температура и различни лични вещи на загиналите в района на Орадур сюр Глан.

До ден днешен няма общоприето историческо обяснение защо есесовците са действали по толкова брутален начин, както и защо са избрали Орадур сюр Глан за атаката си. Градът бил далеч от какъвто и да било център на конфликти. Нито към момента, нито, когато и да е било, Орадур сюр Глан не е бил крепост на активна съпротива.

Съществува теория за това, което може да се е случило, за да мотивира немските действия

На 9 юни 1944 г., ден преди клането, командирът на 3-ти батальон, майор Хелмут Кампфе е отвлечен от Съпротивата и отведен в Бройлауфа през Лимож, където е убит същия ден. Докато се движи през Лимож, Хелмут Кампфе успя да изхвърли личните си книжа от превозното средство като улика за местонахождението си. Те са намерени и предадени на командира му Силвестер Щадлер.

Същия ден друг офицер, Карл Герлах и шофьорът му, са били отвлечени от Съпротивата и може би са били отведени до Орадур сюр Вайрес. Селище, което се намира на около 50 километра от юг от Орадур сюр Глан. Двата града са много сходни на външен вид и Герлах може да е сбъркал Орадур сюр-Глайн с Орадур сюр Вайрес. Герлах успява да избяга и той докладва на Стадлер какво се е случило.

Силвестър Щадлер вярвал, че отвлеченият майор Кампфе е държан в затвор в Орадур сюр-Глан. Той нарежда на Адолф Дикман и неговите войници да пристъпят към Орадур сюр-Глан и да вземат около тридесет жители на заложници за договаряне на освобождаването на Хелмут Кампфе. Вместо това Дикман заповядва да се унищожи цялото населението и селото да изгори до основи.

Щадлер разбрал, че Дикман многократно е надхвърлил жестокостта на заповедите му и започва военно разследване

Дикман е убит в престрелка малко след това по време на битката за Нормандия, а голяма част от войниците в 3-ти батальон, извършили клането, са убити във военни действия в рамките на няколко дни и разследването е прекратено.

Действията на Дикман са последвани от протести, както от фелдмаршал Ервин Ромел, генерал Глейнайгер, германски командир в Лимож, както и от правителството на Виши.

На 12 януари 1953 г. военен трибунал в Бордо изслушва обвиненията срещу оцелелите 65 от 200-те или повече души от СС, които са били замесени в атаката срещу Орадур сюр Глан. Само 21 от тях присъствали, тъй като много били в Източна Германия, която нямало да позволи екстрадицията им, независимо условията и исканията. Седем от обвинените са германски граждани, но 14 са елзаци, френски граждани, чийто роден регион е бил анексиран от Германия през 1940 г. Всички, освен един от елзасите, твърдят, че са били принудени да се присъединят към Waffen-SS. Такива принудителни наборници от Елзас и Лотарингия наричали себе си malgré-nous, което означава „против нашата воля“.

На 11 февруари 20 обвиняеми били признати за виновни

Продължаването на безредици в Елзас (включително исканията за автономия) притиснали френския парламент да приеме закон за амнистия за всички malgré-nous на 19 февруари. Осъдените елзасци били освободени малко след това, което предизвикало ожесточени протести в района на Лимозин.

До 1958 г. всички германски обвиняеми също са освободени. Генерал Хайнц Ламердинг от дивизията в Дас Райх, който e дал заповедите за отмъщение срещу Съпротивата, умира през 1971 г., след успешна предприемаческа кариера. По време на процеса той живее в Дюселдорф, в бившата британска окупационна зона на Западна Германия, а френското правителство така и не получава екстрадицията му от Западна Германия.