Palatka.bg

„Необичайните граници“ – Ивицата Каприви, разделяща Ангола, Замбия и Ботсвана

Намибия е държава, която има значителен териториален размер със завидна брегова ивица на Южния Атлантически океан. И все пак, тънка ивица земя, широка не повече от 32 километра, стърчи на изток на около 450 километра от североизточния ъгъл на страната в посока Зимбабве, превръщайки границите на Ангола, Замбия и Ботсвана в едни от най-необикновените в света. Това странно териториално проникване на Намибия се нарича Ивицата Каприви и е кръстено на германския канцлер Лео фон Каприви, който през 1890 г. преговаря за придобиването на земята от Обединеното кралство.

Съгласно сключеният през 1890 г. Занзибарски договор, подписан между Великобритания и Германската империя, се дава на Германия контрол над островите Хелголанд в Северно море и крайбрежието на Дар ес Салам, които ще формират ядрото на германската Източна Африка. В замяна Германия предава на Великобритания островите Занзибар и части от Източна Африка. Изпратена в рамките на Германската империя, като част от сделката, в полза на Германия, е и ивицата Каприви, която свързва германската Югозападна Африка с река Замбези.

Това дава на Германия свободен достъп до източното крайбрежие на Африка, където се намира колонията Германска Източна Африка. За съжаление на германците обаче нищо от това не се превръща в реалност. Лео фон Каприви не бил наясно с една изключително важна подробност – река Замбези не е и не може да бъде плавателна река. Само 80 километра надолу по течението на река германците се натъкват на основната пречка – един от най-големите водопади в света – Виктория.

Когато Германия осъзнала грешката си, немците се опитали да заменят ивицата за друга британска територия, но британците не проявявали интерес

Предшественикът на Каприви Ото фон Бисмарк нападнал Каприви заради неуспешната сделка, като отбелязал, че Германия е разпродала целия си „панталон за копче“. Но размяната не била напълно неуспешна от германска гледна точка. Въпреки че били на губещата страна в „Колониално разделяне на Африка“, Германия придобила островите Хелголанд в Северно море, които се превърнали в стратегически пост, поставен под контрола на Германската империя, който с изграждането на Киелския канал от 1887 г. се превърнал във важна част от плановете на император Вилхелм II за разширяване на императорския флот.

След края на Първата световна война Ивицата Каприви, както и цялата бивша Германска Югозападна Африка минава под управлението на Южноафриканския съюз (по късно – на Република Южна Африка). През 1992 г. Намибия получава независимост от ЮАР.