Крепостта „Император Александър I” или още „Крепостта на чумата“ е едно от най-красивите исторически съоръжения в Кронщат – град-крепост и пристанище в Русия. Необикновената форма на форта напомня френския „Форт Бояр“. Черните гранитни стени и страховитото му второ наименование „Чумна крепост“ рисуват романтични и в същото време зловещи картини във фантазиите на всеки, дръзнал да се доближи до крепостта.
През 1838 година след дълго обсъждане на сложни архитектурни планове, обезпечаващи отбранителните функции на крепостта, било поставено началото на строителството й. Под ръководството на инженер-полковник Владимир Лебедев били поставени основите, които наброявали точно 5335. Пространството помежду им било запълнено с бетон на основната на хидравлични ауспуси, след което строителите продължили с изграждането на стени от кирпич. Отвън те били облицовани с гранит, добит от Пютерлакската кариера във Финладния. През 1845 година фортът бил завършен и получил името си в чест на брата на император Николай I – “Император Александър I”.
Съоръжението представлява триетажен казематен морски форт във формата на полукръг 90 на 60 метра, а по средата – широк двор. Външните части, които на практика се намират постоянно във вода, са защитени от цокъл. Общата площ на форта достига 5000 квадратни метра.
Това бил първият многопластов форт в Кронщат. Ниската скорострелност на оръдията се компенсирала от многобройната им численост.
Фортът бил въоръжен с 103 оръдия, включително с най-мощните огнестрелни оръжия, с които разполагала по онова време бреговата охрана на Кронщат. Фортът можел да побере гарнизон, наброяващ 1000 души.
През месец май 1854 година за първия път в света била осъществена линия на защита от 105 подводни минути, която свързвала фортовете „Император Александър I” и „Император Павел I”. По-късно между крепостите “Император Петър I” и „Кроншлот“ били разположени 60 галванични мини, благодарение на които няколко британски кораби понесли поражение в опит да си проправят път до Кронщат.
През 1896 година фортът „Император Александър I” бил изключен от състава на отбранителните съоръжения. Вероятно го очаквала същата съдба като на всички останали фортове на Кронщат. Но тогава се случило нещо, което го свързало с историята на медицината по онова време.
В края на XIX век избухнала трета пандемия на бубонна чума. През 1897 година била създадена комисия за предупреждение на разпространение на чумна зараза и борба с нея в случай на появяването й в Русия. Бившият форт се оказал идеално място за разполагане на медицинска лаборатория, разработваща ваксина срещу настъпващата чума. За тази цел фортът бил презастроен, като новата станция била тържествено открита през 1899 година, когато започнала своята работа. Това била третата в света подобна лаборатория, като другите две се намирали във Франция и Индия.
В бившия форт работели 20 лекари-епидемолози, които рискували живота си в търсене на противочумната епидемия. На първия етаж имало конюшна с коне, които се използвали при изследванията на ваксината. Вторият етаж бил оборудван с експериментална лаборатория, отделение за ваксини, канцелария, столова и спални за специалистите. Фортът разполагал със самостоятелна електростанция и котелно. Връзката с външния свят се осъществявала чрез малък параход, носещ многозначителното наименование „Микроб“. През зимата ледът осигурявал безпроблемно придвижване пеша от Кронщат.
Опитите за създаване на ваксина се осъществявали върху елени, морски свинчета, коне, камили и други животни. Суроватката за ваксината включвала кръв и лимфи от големи животни, чиито трупове се изгаряли в специални пещи. Ваксината, създадена в изолираната лаборатория се прилагала не само в Русия, но и в чужбина, където върлувала чумата.
Независимо от мерките по безопасност, в лабораторията се случили четири заразявания с чума сред специалистите
Две от тях завършили с фатален изход – през 1904 и 1907 година починали учените Владислав Турчинов-Вижникевич и Мануил Шрейбер.
В годините на Първата световна война, изследванията напълно били преустановени. През 1918 година оборудването в лабораторията било премахнато. През 1923 година на форта за кратко функционирал склад с минно оборудване, но поради опасения, че чумата може би е останала между стените, фортът бил напълно изоставен, а мародерите отнесли, каквото намерили.
Може би страхът от чумата бил причината по време на снимките на филма „Порох“ (1985) фортът да пламне, което така или иначе било заложено в сценария. В нашии дни стените на легендарната крепост, издигната насред водата са черни. Съществува идея за превръщането на форта в музей, напомнящ за хората и животните, дали живота си в борбата с чумата.
