Palatka.bg

„Островът на ванилията“ Тахаа – черната перла в короната на Френска Полинезия

По света съществуват безброй красиви острови, а да стъпи на някои от най-екзотичните тропически късчета земя е голяма мечта за всеки заклет пътешественик. Някои острови могат да бъдат отнесени към списъка със световни забележителности. Всички са чували за райския остров Бора-Бора, който е част от отвъдморската територия на Франция – Френска Полинезия. Но само на 30 километра от Бора-Бора се крие не по-малко забележителният остров Тахаа.

Той е малък – с диаметър от едва 12 километра. Защо става въпрос за диаметри ли?

Тахаа представлява кръгъл остров с четири продълговати залива в южната си част. Вулканичен по произхода си, най-високият връх на острова – Охири – се издига на 590 метра. На пет километра на юг от Тахаа се простира и остров Раиатеа. И двата острова се намират е една обща лагуна, обкръжени от множество малки островчета, наречени „моту“. Това название се употребява за малките острови, спадащи към територията на Френска Полинезия. Природата сякаш е помислила за тяхното предназначение – те са естествената защита на централния остров от непредсказуемите вълни на Тихия океан. Лагуната между основния остров и моту се отличава с прозрачни води и топлина. Именно това е и мястото, което привлича туристи, търсещи покоя на почивка в бунгала, които Тахаа предлага.

 

От 1925 до 1960 година по източното крабрежие на Тахаа се провеждали разкопки. Археолозите открили доста голямо количество древни полинезисйки постройки, сред които ритуални площадки, свързани с широки каменни мостове.

Дори остров Тахаа да прилича на рая, в миналото животът тук не бил съвсем спокоен. През XVIII-XIX век различни племена водели кървави битки за надмощие над езкотичните земи. Островът станал бойно поле между кралете на островите Раиатеа и Бора-Бора. В началото кралят на Бора-Бора Тапоа I завоювал остров Тахаа през 1770 година. След това на свои ред кралят на Раиатеа Таматоа III си върнал контрола на острова през 1818 година. Само четири години по-късно пристигнали първите мисионери. През 1847 година Франция и Британия подписали съглашение, според което всички Дружествени острови станали независими, но пропуснали да решат съдбата на Тахаа. Няколко години по-късно местните жители на острова вдигнали въстание против краля Таматоа V, в резултат на което Тахаа отвоювал своята независимост.

Днес населението на острова наброя малко повече от 5000 души

Жителите на Тахаа се занимават със селско стопанство и риболов. Отглеждат ванилия (почти цялата ванилия, произведена във Френса Полинезия се дължи на реколтата от остров Тахаа). Основните забележителности са дървените къщички по крайбрежието, които могат да бъдат посетени на път за плантациите за ванилия и орхидеи. В Тахаа се произвежда копра – растителният материал от ядката на кокосовия орех.

Един от символите на Тахаа са черните перли, които се добиват в специални ферми. Според местните жители черната перла пази от магии и е носител на чистота. Не е никак чудно, че Полинезия е най-големият доставчик на черни перли в света.

Посетителите остават очаровани от спокойствието и тишината, царящи на острова. Прекрасните пътеки, утъпкани от хилядите боси крака обгръщат целия остров. Скалистото крайбрежие на Тахаа може да не е от най-привлекателните за плаж, но именно това го прави почти безлюден. Но този факт може да бъде смятан за плюс, особено за онези, който жадуват да останат насаме със себе си и океана.