Palatka.bg

Два милиона и половина кубометра бетон: язовирната стена Хувър – една от най-гиганстките на планетата

Всяка епоха на човешката цивилизация има своите строителни шедьоври, независимо дали са били създадени за да увековечат мощта и величието на владетел или пък за да направят по-добро функционирането на дадено общество. За благото на хората са били изобретявани какви ли не чудеса, но онези, замислените в синхрон с природата като, че ли са най-възхитителни. Едно такова грандиозно чудо на строителството е язовирът Хувър – една от най-гигантските язовирни стени на планетата и най-мощната електроцентрала в Америка.

Висока 221, 4 метра, широка 200 метра и дебела почти 400 метра, електроцентралата Хувър (Hoover Dam) се намира в югозападната част на САЩ, точно на границата между щатите Невада и Аризона в руслото на река Колорадо. Построяването на язовирната стена било необходимо поради няколко причини. Надолу по течението река Колорадо периодично заливала земеделските площи. Издигането на стената било единственият начин да бъде усмирен буйният нрав на реката и да се стабилизира нивото на водата в коритото й. Това щяло да помогне за разцвета на селското стопанство в региона, който щял да черпи вода от огромното водохранилище. И втората голяма причина за построяване на електроцентрала била за благото на хората в околностите.

Грандиозното строителство изисквало безкрайни изследвания и съгласувания

През 1922 година било взето решение да се създаде комисия, която включвала всички щати, заинтересовани в справедливото разпределение на мощностите на бъдещата централа. След като подписали конвенция, едва през 1930 година в проекта се влели първите финансови постъпления.

По онова време изграждането на толкова грандиозен проект се оказало не малко предизвикателство. Условията на околната среда с температура, често достигаща 50 градуса, поставили пред изпитание плановете и уменията на инженерите и проектантите, участващи в начинанието. Не можело просто да бъде излизан бетон в огромните кофражи, защото при толкова висока температура на въздуха изсъхването на конструкцията щяло да отнеме поне 125 години! От всичкото нагоре процесът по втвърдяване и застиване на бетона в такъв голям обем неминуемо би довел до пропукване и разрушение. Затова било взето уникално инженерно решение – цялата железобетонна конструкция да бъде събрана в отделни блокове, наподобяващи принципа на детския конструктор Лего. Оказва се, че подобен метод бил използван и преди от човечеството в древния град Саксайуаман в Перу.

Всички блокове на язовирната стена имали еднаква височина – около метър и половина, а останалите размери варирали в зависимост от това, където трябвало да бъде поставен бетонният къс

Максималният размер на блока достигал 18 квадратни метра в най-ниската част на язовирната стена. Минималният блок в горните части на съоръжението бил 7,6 квадратни метра. Във вътрешността на всеки един блок били вградени стоманени тръби с диаметър от 2,5 см, като по тях циркулирала ледена вода. Това позволило да се създадат условия за правилно застиване на бетона. В крайна сметка бил получен изключително качествен бетонен блок с укрепени тръби, които междувременно служели като съединителни части за огромните блокове. Общата дължина на тръбите достигнала 937 километра! След като блокът изсъхвал, тръбите се запълвани с петон и се пристъпвало към отливане на следващ блок. По този начин се създала единна монолитна структура. През 1995 година било проведено изследване, което доказало, че бетонът на язовирната стена Хувър все още бил напълно устойчив.

 

Както става ясно, за построяването на такъв грандиозен проект били необходими значителни човешки ресурси

Над проекта взели участи повече от 21 хиляди души. В началото дори не били предвидени въпроси като къде ще живеят работниците. Наложило се те да бъдат настанени на територията на временни трудови лагери в доста некомфортни за живот условия. На 8 авхуст 1931 година строителните работници организирали стачка, която преминала в безредици. Бунтът им бил потушен със сила. Едва през есента на 1932 година в градчето Боулдърсити било построено общежитие за работниците, с което вълненията приключили. В онзи момент в града били забрани продажбата на алкохол и хазартните игри. Последните не са позволени от закона и до днес.

За да се измести руслото на реката и водата да бъде отведена до местата по предназначение били изкопани четири тунела (по два от всеки бряг на реката), всеки един с диаметър на 17 метра и обща дължина около пет километра. Стените на тунелите били залети с бетон, дебел 90 сантиметра. По този начин ефективният диаметър се намалил до 15 метра. В края на строителството на язовирната стена тези тунели не били затрупани с пръст. И досега тунелите се експлоатират, което помага на стената да остане стабилна и да се поддържа водният напор.

През 1936 година започнало първото производство на енергия в електроцентралата

В момента сумарната мощност на 17-те генератора е около 2080 МВт. Ако едновременно бъдат отворени всички преливници, енергията на падащата вода достига до 25 милиона конски сили!

За съжаление по време на целия процес, включващ работа по геодезия, изследвания и строителство, често се стигало да смъртни случаи. По официални данни загинали 112 души, няколко от който били случаи на самоубийство. В чест на изгубилите живота си била поставена мемориална плоча с надпис, гласящ: „Те умряха, за да разцъфне пустинята“.

Независимо от трагедиите и трудностите, свързани с издигането на язовирната стена, проектът приключил по-рано от предвиденото, при това със спазване на всички технически правила. През 1931 година Конгресът официално приел названието „Хувър“ в чест на действащия по онова време президент. Когато през 1932 бил избран президентът Франклин Рузвелт, администрацията му решила да смени името на язовирната стена на Боулдлър. И въпреки че официално решението не било прието, името Хувър изчезнало от всички документи – официални и туристически.

През 1947 година, две години след смъртта на Рузвелт, в Сената бил внесен законопроект за връщане на името Хувър на язовирната стена

И днес по целия свят този забележителен проект е известен като „Язовирната стена Хувър“, АЕЦ Хувър.

Най-горната част представлява мост, съединяващ двата бряга на реката Колорадо. След трагедията на 11 септември 2001 година минаването по язовирната стена било ограничено. През 2010 година на разстояние от половин километър от стената бил построен подобен мост, който облекчил тежестта и повишил безопасността й. Между другото общото тегло на цялото съоръжение се изчислява на 6,6 милиона тона.

През 1981 година язовирната стена Хувър била внесена в списъка с исторически места на САЩ. Всяка година вдъхновяващата забележителност е посещавана от около един милион туристи.