Palatka.bg

Мистичната Кула на дявола в Уайоминг – първият национален паметник на САЩ

Някога в древността в далечните земи на днешна Северна Америка група млади индианки се разхождали в гората. Ненадейно зад тях изскочили няколко свирепи мечки. Момичетата побегнали и тичали с все сили, докато стигнали до една скала. Те отправили горещи молби към Великия дух да им изпрати помощ и ето, че скалата се извисила нагоре и се превърнала в огромна кула, на чийто връх индианките се понесли нависоко. Мечките се опивали безуспешно да се качат при тях, а ноктите им раздирали скалата, оставяйки дълбоки дири. Момичетата се превърнали в ярки звезди, които изгрели на небосклона. Така вечно греещите звезди озарявали небето, под което каменната планина във формата на висока кула останала да напомня за спасението на индианките.

Тази и още други индиански легенди за нападение на мечка се свързват с удивителното природно образувание, разположено на територията на Великите равнини в североизточния щат  Уайоминг. Знаменитата Кула на дявола (Devil’s Tower) е първият природен обект, признат за национален паметник с указ на президента Рузвелт през 1906 г.

Вероятно Кулата на дявола не би била толкова зашеметяваща, ако около нея се издигаха други скали, но тъй като в нейния радиус липсват каквито и да е открояващи се възвишения, на фона на безкрайната равнина, кулата се извисява с мистериозната си и величествена осанка. Върхът й е сякаш отсечен с острие, придавайки неестествена форма на целия й вид, който напомня гигантски изсъхнал дънер.

Преди около 225-1900 милиона години по тези места се ширели безкрайните води на океана

Дъното било покрито с дебел слой седиментни скали. Когато изригнал вулкан преди около 60 милиона години, магмата не успяла да се стигне до повърхността и застинала.  След това част от земната повърхност започнала да се надига и се отключили процеси на ерозия. Ветровете и дъждовете отмивали меките слоеве, оформяйки стърчащото в равнината скално образувание. Процесът на разрушение продължава и до днес. Периодично около Кулата на дявола се откриват множество скални отломки, което подсказва, че в древните времена тя била много по-голяма от сегашния й вид.

Размерът на най-горната й част се простира от 100 на 60 метра – сравнимо с площта на футболно игрище

Самата дяволска кула е висока 1500 метра, като диаметърът в най-ниската й е повече от 285 метра. Повърхността на Кулата на дявола не е безжизнена – там расте трева и се срещат различни гризачи и змии.

Необикновеният вид и величественост на Кулата на дявола предизвиква алпинисти и ентусиасти да покорят върха й. През месец юни 1893 година Рипли и Уилиам Роджърс  приключили изграждането на дървена стълба, която трябвало да им послужи за изкачаване до върха специално в Деня на Независимостта на 4 юли. Покоряването на върха било отбелязано със забиване на американския флаг на повърхността на кулата, след което последвали масови празненства.

През 1937 година били регистрирани 6 смъртни случая при изкачвания на кулата. С течение на времето дървената стълба започнала да се разпада и през 1972 година най-долната й част била премахната, за да се предотвратят още инциденти при използването й. И до днес могат да се забележат остатъци от легендарната стълба върху културния паметник.  Рекордът за най-бързо изкачване се държи от Тод Скиннър, който през 80-те години на миналия век стигнал до върха само за 18 минути.

В културата и разбиранията на индианците Кулата на дявола заема свещено място. Тук всяка година през лятото те провеждат свои ритуали, като в този период алпинистките акции са забранени.