Palatka.bg

Незаконният риболов, който унищожава надеждите на рибарите в Гана

„Има един проблем – няма риба в Гана. Всичко друго е добре – хората, атмосферата, общността, но всичко загива, тъй като в продължение на стотици, а може би хиляди, години хората, които са живеели тук са се изхранвали с риболов. Днес обаче рибата изчезва, а с рибата изчезват и хората.“ – споделя ганайският рибар Джоузеф, който цял живот е разчитал на малкия си риболовен бизнес. Несигурно е дали бихме могли да наречем работата му бизнес, тъй като Джоузеф притежава една лодка, благодарение на която вече 25 години слага храна на масата на 4-членното си семейство.

Рибарското селище Елмина в Гана е пълно с живот

Оглеждайки се наоколо виждаме множество рибари на брега, улични продавачи на храна и такъми, но най-вече пътуващи нагоре-надолу лодки – пълни или с риба, или с разочаровани мъже, към които морето днес не е било благосклонно и те се прибират у дома без улов, който да продадат или сложат на масата. Гледките на унили и притеснени рибари са все по-често явление в Елмина. Причината е незаконният улов, който, според местните, се извършва основно от чуждестранни кораби, които експлоатират богатия на риба район на Гана, погазвайки законите и бъдещето на региона.

В исторически план Елмина е бил ценен център за търговия с две неща – риба и роби

Именно оттук множество чернокожи африканци са изпратени към Новия свят, за да бъдат роби в памуковите плантации и зараждащите се градове в Северна Америка – първо на Британската империя, а впоследствие и на младите Съединени американски щати. За радост днес подобно ужасяващо явление като робството вече не съществува. Търговията с риба обаче продължава да бъде сред най-важните отрасли за района, който обаче преминава през тежки изпитания, които поставят под риск самото съществуване на Елмина.

„Вторник не се ходи на риболов. Морето трябва да „почива“. Не бива да го преуморяваме. Изпълнени сме с уважение към морето, защото живеем и оцеляваме, благодарение на него. Основната причина, поради която вторник е „забранен“ за риболов е, защото обикновено в Гана, а и в много други африкански държави, се организират най-големите пазари, на които рибарите продават стоката си и купуват всичко, от което имат нужда. Денят почивка е уважение към морето.“ – разказва местният рибар Нейтън.

В Елмима, а и в цяла Гана, риболовът е занаят, който се наследява

Знанията и уменията се предават буквално от поколение на поколение в рамките на семейството. В Гана все още е изключително популярно децата да помагат на родителите си още от малки. Идеята за детски труд отмира, но това не означава, че децата нямат допълнително задължения. След като се приберат у дома след училище и напишат домашните си, те обикновено се насочват към пристанището и отплават по-навътре в морето с бащите си, за да се учат как да ловят риба. Социалната и икономическата реалности го изискват тях.

Парите и храната не стигат и единици са семействата, които могат да си позволят децата ми да се фокусират единствено и само върху учението

Ще срещнете много родители, които с удоволствие биха посветили времето на децата си единствено на образованието, но тежките и несигурни условия на живот принуждават семействата да изискват допълнителни усилия от децата си, които от малки разпределят поравно времето си между уроците и работата.

„Важно е децата да се научат на риболов. По този начин традиционните за района знания и умения се предават на следващото поколение. Да, ако животът го позволи, децата могат да работят и друга работа, но е хубаво да са научили и занаят, който да ги изхранва един ден. Надяваме се децата ни да не са рибари, тъй като това е несигурна, опасна и тежка работа, но знаем, че ако това е единствената им алтернатива, то е добре да са усвоили занаят, който ще подсигури храна на масата на техните семейства. Поне се надяваме да е така.“ 

Дженифър е майка на 3 деца и все по-рядко ги вижда като бъдещи рибари. Нито тя го желае, а сякаш и морето започва да не ги желае, отказвайки им все по-често улов, независимо огромните усилия, които полагат всеки ден.

Гана е държава, в която традиционните полови роли са все още относително запазени. Това превръща риболовът в занаят, в който участват мъжете в семейството, а жените се занимават с търговия, продажба, домакинска работа или се трудят на полето.

„Работата в морето е тежка и изисква много физически усилия.“

Момчетата в Гана се включат в работния процес постепенно. В началото с по-леки задачи, а с напредването на годините се превръщат в пълни „партньори“ на своите бащи, с които си разделят тежката работа по поддържането на лодката, плаването, риболова, пренасянето на рибата и нейното разтоварване.

Апокалипсисът пристига в лодка

„Негалният риболов е фатален за всички нас. Корабите идват обикновено нощем и ловят риба с огромни лодки. Обикновените рибари все по-често не откриват нищо в мрежите си, защото огромни количества риба са вече извадени, благодарение на огромните мрежи на незаконните рибари.“ – Нейтън осъзнава, че, ако не се ограничи нелегалният риболов, то скоро рибата ще изчезне изцяло, а с нея и града, в който е прекарал целия си живот. Много от неговите приятели смятат, че вече е твърде късно и няма връщане назад. Те днес са се разпръснали из цяла Гана в търсене на късмета си и по-добър живот за себе си и за децата си.

Когато говорим за незаконни риболовни кораби не си представяйте малки лодки, в които някой, който не може да си позволи да плати лиценза излиза в морето, за да сложи риба на масата на семейството. Тези кораби са огромни. Те струват милиони и незаконно ограбват морето, което, благодарение на тежкия труд и уважението към него от страна на местните хора, е изхранвало, живеещи тук, в продължение на столетия. Днес тези кораби с огромните си незаконни мрежи убиват мечтата за по-добър и проспериращ живот.

Ако тук някога е имало изобилие, то днес не съществува

Океанските води на Западна Африка са едни от най-експлоатираните по отношение на риболова в света. районът е известен с високите нива на незаконен и недеклариран риболов. Плавателни съдове на чужди компании оформят големи флоти, измествайки  традиционните риболовни общности. Собствеността на подобни кораби е различна – европейска, китайска, арабска. Социално-икономическите и екологичните последици за местните популации са огромни и множество учени предупреждават за предстоящ срив в западноафриканските рибни запаси, ако не се вземат мерки за ограничаване на свръхулова.

В Гана чуждестранните нелегални риболовни кораби са се насочили към същите риби, които местните рибари ловят от поколения. Изключително опасна тенденция е, че те ловят не само възрастни индивиди, но и невръстни риби, което означава, че популациите не могат да се възстановят. В други части на Западна Африка корабите на ЕС често навлизат в рибарски зони, за да ловят риба незаконно, което се отразява на поминъка на крайбрежните риболовни общности.

Административни и законови вратички позволяват на чуждестранни компании да заобикалят забраните чужди плавателни съдове да ловят риби във водите на Гана

Създавайки смесени и дъщерни дружества, много от тези компании продължават безпрепятствено да унищожават цели популации без да се интересуват за стабилността на рибните запази в Западна Африка. В този район на света обаче, стабилността на рибните запаси е пряко обвързана и с политическа, социална и икономическа стабилност. Гладът е мощен катализатор на политически гняв.

„Не искаме много. Мечтаем единствено да запазим правото си да изхранваме децата си, чрез професията, която е осигурявала поминъка на десетки поколения преди нас. Мечтаем да запазим живота и бъдещето си в Гана.“ – отбелязва с тъга в очите Джоузеф.