Palatka.bg

Вековната традиция: всяка година хиляди овце предприемат опасен поход в планините на Грузия на височина от 3000 метра

Светът се променя толкова бързо, че през повечето време, живеейки в настоящето, не забелязваме трансформацията около нас. Но съществуват места по света, които не са се изменили в последните сто години, точно както някъде там в Тушетия, североизточен регион Грузия. Там ги има все още опасните планински пътеки, извиващи се сред негостоприемната природа, а овцете наброяват повече, отколкото хората. Всяка година през октомври няколко овчари, рискувайки живота си, повеждат стадо от стотици рунтави животни към високите върхове, издигащи се над долината Кахетия. По време на този грандиозен поход те трябва да преодолеят Абано – планински проход, висок 2800 метра. Всяка година на това място намират смъртта си и животни, и хора.

Новозеландският фотограф Еймос Чапл решил да се отправи по следите на овчарите и в продължение на три дни направил спираща дъха снимки

Пътят се оказал наистина предизвикателство – в продължение на три дни Чапл бил принуден да смени пет автомобила.

Идеята за необичайното пътешествие осенила Чапл по време на негова работна комадировка. През лятото, когато бях в Грузия, имах за задача да заснема цялата страна с дрон. Не останах в Тушетия дълго, но тамошните пейзажи ме поразиха, казва фотографът. Чувайки за смелите пастири, който всяка годфина преодоляват върховете, Чапл си казал: ако успея да се върна, ще имам великолепна серия от снимки.

Фотографът се върнал в Тушетия и точно това било началото на приключението

Чапл се доверил на водач, Георгий, който му помогнал да се изкачи в планината, но колата им се развалила. В следващите дни петте коли претърпяли всякакви проблеми – от спукани гуми до пробиване на бронята от падащи камъни, докато найкрая голям съветски планински джип загубил сцепление с черния път и се ударил в колата им. Водачът Георгий бил принуден да изостави Чапл, за да дава показания в полицията.

Фотографът продължил с шест овчари, които водили стадото наброяващо повече от 1000 овце през прохода Абано в сравнително безопасни равнини. Традицията на похода с овцета се повтаря всяка есен, докато не са настанали зимните студове. Пътешествията са познати на местните хора от векове. Проходът Абано, който се намира на около 200 километра от столицата Тбилиси, е една от най-опасните точки за пътешествия. Този път носи смъртоносна репутация. Нужни са 12 часа проходът да бъде преодолян, след което походът продължава още дълго и с изострено внимание.

Няколко дни преди началото на голямото планинско пътешествие, Чапл станал свидетел на вдигането на останките на загинал при катастрофа приятел на овчарите

Поради есктремните пътни условия попланинските склонове често в района стават инциденти, а и шофьорите влизат в пререкания с овчарите, чиито овце стесняват пътищата още повече. Наличието на булдозери на пътя показвало, че скоро предстоял снеговалеж.

Един от главните водачи, 29-годишният Сулхан Гихоизде, разказал на Чапл, че откакто се помни, обожава най-отдалечените кътчета на света, вместо да се намира сред хора. Колкото повече се изкачвал нависоко фотографът, толкова повече започвала да се променя и природата. Тревата била покрита със сняг, което наложило бавно и внимателно придвижване. Овчарите имаха тежки геги, служещи им за упора, но аз не разполагах с нищо такова, казва Чапл. Затова през по-голямата част от времето, пояснява той, се свличах на четири крака и снимах на случаен принцип с ръце, покрити с кал.

Още по-трудно било и общуването с овчарите, защото останал без водача си, Чапл, който не знаел нито руски, нито грузински, не желаел да притеснява спътниците си

Искал да не прекъсва и да не бави процеса, за да не се развали естественият ефект на фотографиите. Всякакви резки движения можело да изплащат овцете, за които и без това в края на сезона предстояло заколение. Всяка овца струва около 60 долара и се отглежда не толкова за вълната, колкото заради месото.

Освен овчарите, Чапл имал още един другар – тримесечното куче Георгик, изоставено от майка си. Това бил първият голям преход за Георгик, така че най-най-трудните и страшни участъци, се налагало да бъде пренасян на ръце. Овчарите използват древна порода грузински овчарки, който намирайки се сред стадото, почти не се открояват от овцете.

След два дни път в дъжд и сняг, овчарите преминали през най-суровите и високи места

Спуснали се в доста по-топли долини, а равносметката била – осем изгубени овце, което се смята за приемлив резултат. Чапл казва, че ако уморените или ранени овце останат, за да си починат, скоро ще умрат от външни фактори. Ще бъдат изядени от вълци или местни хора ще ги откраднат и заколят.

След всички превратности на планинския проход и опасното спускане Чапл най-накрая с облекчение си позволил да си помисли за една бира и душ, но най-сладко било усещането за изпълнения дълг да заснеме приключението в цялата му прелест. Въпреки трудностите, Чапл е готов да повтори прехода още веднъж, опровергавайки още веднъж мнението на всички, които смятали, че не е способен да се справи с предизвикателството. Оказва се, че връщането по обратния път е дори още по-голям низ от рудности – всяка травма или неистово желание да поседнеш за почивка може да развали всичко. Ако овцете замръзнат или се недохранват, когато походът се забави, тогава овчарите са изправени пред загуба на средства. Пътят към долините беше труден, но походът обратно е много по-тежък, завършва разказа си Чапл.