Palatka.bg

Повелия – италианският остров под карантина – призрачно място от зловещото европейско миналото

По света съществуват тайнствени и изоставени места, белязани от зловещи истории. Заключен в прегръдката на безвремието и изолацията, остров Повелия попада в списъка на най-призрачните острови на Земята. Историята на този италиански къс суша е пропита с кошмари, случили се в ранните години на XX век. Повелия се намира във водите на Венецианската лагуна, но мястото не се свързва с туризъм, а със злочестата си слава на остров под карантина, служил като сборище за болни от чума. В продължение на векове Повелия приютявал и душевноболни хора, където били извършвани медицински експерименти до началото на миналия век.

Първите обитатели стъпили на острова през 421 година като бегълци от нашествията на хуните по земите на Римската империя. Въпреки че Повелия бил обгърнат от естествената защита на буйната растителност и вода, островът не успял напълно да се спаси от вражеските нападения на варварите.

По-късно оцелелите преоткрили острова като свой нов дом и до края на IX век населението на Повелия започнало да се разраства. Но през 1379 година се наложила масова евакуация, тъй като венецианският флот имал нужда от център, където да разположи своята фронтова защита. За целта бил издигнат осмоъгълен форт, който съществува до наши дни.

Но вместо армия от войници, в последващите средни векове Повелия била залята от чумна епидемия. Тя ударила Италия в началото на XV век и тогава много острови, освен Повелия, се превърнали в лазарети – карантинни центрове, които прилагали строг контрол върху плавателните съдове насочили се към Венеция.

Ако хората на борда на лодките показвали симптоми на чума, те трябвало да прекарат 40 дни на изолирания остров

След като карантинният период приключвал, те или били обявявани за излекувани или били оставяни да умрат от болестта. Точно в този период се появила и думата „карантина“ – на италиански език 40 е „quaranta”.

Но докато чумната епидемия се разраствала, подобните на Повелия лазарети били претъпкани от тежко болни хора, чиято съдба била една и съща – сигурна и мъчителна смърт. Според историческите сведения Повиглия се превърнал в ада – масови гробове приемали непрекъснато телата на жертвите на чумата, а по-голямата част от тях били изгаряни на предназначени за целта площадки-клади.

Въпреки превенцията, чумата се разраствала в континенталната част и новите заболели били насилствено въдворявани на остров Повелия

Неистовият страх от болестта породил масова параноя, което довело до изпращане на здрави хора на острова или на такива, които показвали леки симтоми на болестта. Броят на телата нараствал, като до края на 1631 година над 80 хиляди души били изпратени на Повелия. До самото им пристигане на острова те или били мъртви, или преживявали последните си дни на изолираните острови край Вененция. Те не били нищо друго освен масови гробове, върху които покосени от чумата хора изживявали последни си мигове, като някои дори били изгаряни, докато все още били живи.

Разбира се островните зони под карантина били посещавани от лекари, които носели специални клюноподобни маски, чиито издължени части били натъпкани с билки, предпазващи от проникване на заразата към дихателната система.

В резултат на епидемията от чума, затваряйки тази ужасна страница от историята си, Италия загубила една трета от населението си

Повече от 160 хиляди тела били транспортирани на Повелия, в резулатат на което голяма част от повърхността на земния слой на острова се състои от прах от човешки тела. Лазаретът функционирал до 1803 година, когато бил напълно изоставен от хората.

Но това не бил краят на ужасяващата история на Повелия. В началото на XX век започнал нов страховит епизод на изолация на болни. През 1922 година на острова отворила врати психиатрия и някогашните сгради, издигнати в средните векове, отново приютили пациенти. Скоро в италианското общество се дало гласност за жестокото отношение към болните от страна на персонала на психиатрията. Пациентите били подлагани и на мъчителни медицински експерименти, включително лоботомия с помощта на чухове, пирони и бормашини.

Въпреки ужасните истории и зловещата си репутация на един от най-призрачните острови, Повелия продължава да функционира до 1968 година. След като психиатрията била закрита, островът бил продаден на търг, но скоро след това бил изоставен от собствениците си.

Днес Повелия продължава да привлича внимание, благодарение на легендите и митовете, които го обладават след толкова дълги мъчителни години на страдания. Италианските власти забраняват посещенията на острова, но все пак някои непримирими търсачи на адреналин успяват да се промъкнат до Повелия, за да се докоснат до тъмната аура на този зловещ остров – символ на страдалната европейска история.