Palatka.bg

Езерото Каддо – царството на мъхестите великани

Приказната гора със страните омагьосани дървета, мъхести стъбла и клони, натежали от вековни паяжини не са просто декор на фантастичните филми. Има едно езеро, прочуто със своите гигантски кипариси, увенчани с ефирен мъх досущ като от древните исторически времена, в които човекът все още не е съществувал. Недокосната красота на езерото Каддо се крие някъде там на границата на американските щати Тексас и Луизиана. То носи своето име още от далечната 1835 година, но по-късно местните индианци го продали на белите колонизатори за сумата от $35000.

Езерото, което е и природен парк, е известно със своите великолепни и може би най-големи кипарисови гори на планетата

С цялото си величие и мистериозност прекрасните дървета се издигат пред очите на изумените пътешественици. През 2010 година на това място били заснети и сцени от филма “Челюсти 3“.

Цялата повърхност на езерото, простиращо се на 106 кв. км.  е покрита със зелен килим от растението водна леща и на пръв поглед то прилича на тайнствено блато. Но това не е така. Езерото е пълно с удивително чиста и прозрачна вода, ухаеща на свежа трева. В зимния период растителността се спуска на дъното и цялата приказност започва да се отразява във водното огледано на Каддо, създавайки неповторими пейзажи.

Предисторията на възникването на езерото е доста интересна. В миналото река Ред Ривър, прародителката на Каддо, затлачила кипарисовата гора с клони и дори естествени отпадъци. По този начин било преустановен оттокът на водата, от което се възползвали местните бобри. Животните направили свои бърлоги и това довело до още по-солидно укрепване на естествената преграда. Постепенно тя се разраснала и помогнала за образуването на невероятното езеро.

Много от над стогодишните кипариси имат странни и неизвестни за науката образувания във вид на коноп

И до този момент учените се опитват да разгадаят значението, като основните версии предполагат, че новообразуванията служат като снабдител на кислород за корените на кипарисите или че са необходими за укрепването на корените срещу въздействието на ураганите. Самите стъбла на дърветата надвишават 50 метра височина.

Една от отличителните особености на езерото Каддо е т.нар. испански мъх, който като воал щедро покрива клоните на дърветата и прилича на коса. Цветът на мъха периодически се променя в зависимост от сезона от сив през лятото до зелен през зимата. С особено яркозелен цвят мъхът се сдобива през студените месеци и в сезона на дъждовете. Испанският мъх бива погрешно възприет като вид паразит, но всъщност той не изсмуква соковете на кипарисите, а си набавя сам хранителни вещества. Въпреки че той пречи на слънчевите лъчи да проникнат навсякъде в кипарисовата гора, на много дървета не могат да пораснат листа, което е причината да са познати като „плешиви“ кипариси.

Индианците обясняват съществуването на испанския мъх с една легенда

Тя гласи, че преди много време на бреговете на Каддо заживели красиво момиче и млад воин. Те били безумно влюбени един в друг и споделяли живота си в мир и съгласие. Но за нещастие момичето с разболяло и се споминало. Съкрушеният младеж погребал любимата си, но преди това не пропуснал да отреже кичур от косите й, след което го провесил на едно дърво. Годините минавали, а кичурът продължавал да напомня за безсмъртната любов на смъртните.

След време местните жители добавили още една легенда за кипарисовите гори. Според нея езерото било обитавано от снежен човек. Въпреки че никой не успял да го зърне, хората вярвали в съществуването му. Освен неземната красота на Каддо, тази неразгадана легенда е още една от причините пътешествениците от цял свят да посещават уникалното езеро.