Palatka.bg

Бразилският орех: как гризачите на Амазония ни даряват с вкусната ядка

Бразилският орех е едни от най-богатите на селен природни дарове. Вкусен и изключително питателен, в последните години той все по-често намира място в живота на българите. Екзотичната ядка, вирееща в Южна Америка, трябва да се консумира с мярка, за да се избегне прекаляване с веществото селен, който във високи дози е токсичен. Един от най-интересните факти за бразилския орех е, че и досега той е останал некултивирана храна. За сметка на това с ореха се занимават гризачите агути –животни с изключително остри зъби. Без съществуването на агути ние нямаше да можем да се радваме на бразилския орех.

Докато орехите и фъстъците могат да бъдат засаждани, бразилският орех има нужда от цяла гора, за да започне да дава плод

Обвити в твърди шушулки, множество от млечните ядки като в своеобразно гнездо се крият в черупки по дърветата в джунглите на Амазония. Днес добивът на световноизвестния бразилски орех е част от добре организирана индустрия, която впряга силите на пчели, дървета, напояване чрез дъждове и разбира помощта на негово величество агути.

Разпръснати по низините на Амазония, бразилските орехи растат в далечните части на тропическите гори на Боливия, Бразилия и Перу. Издигайки се над останалите растения на невероятната височина от 45 до 60 метра, дърветата могат да живеят около сто години. Но за онези, които не са запознати с амазонските гори, оцеляването на бразилският орех изглежда наистина сложен и недокоснат от човешката ръка девствен процес. Семената на бразилския орех растат в сигурната защита на ourico – кръгла черупка, която наподобява тази на кокосовия орех и както при него, за черупката, в която са заключени бразилските орехи изисква разбиване със силен удар с мачете.

Скоростта на падане на ourico от дървото достига до 80 километра в час

Черупката, съдържаща бразилските орехи е коварно оръжие, защото тежи поне 2 килограма. Невероятната комбинация на тежестта и скоростта при падането от дървото довеждат до там, че при удара с почвата, черупката се самозакопава в почвата. Работниците, събиращи бразилски орехи са наясно с необикновените особености на ядките, затова носят със себе си широки дървени шапки и остават у дома във ветровитите дни. Ударът от ourico е не само опасен за здравето, но почти винаги е с фатален край.

Докато хората отдавна събират бразилски орех, в джунглите на Амазония живее едно животно майстор в разбиването на твърди черупки

Големият гризач агути прилича на катерица – с блестящи очти и изключително остри зъби е тайното оръжие за събирането на реколтата от бразилските орехи в ourico. Агути реагира на звуците на падащите ourico и изгризва черупката острите остриета в устата си. Но гризачът обикновено не изяжда ядките веднага, а ги пренася една по една, заравяйки ги на подходящо място. Несъмнено някои от заровените ядки ще бъдат забравени, но от тях ще пораснат нови дървета. Още през 50-те години на миналия век аграрните специалисти отбелязали, че агути – тези малки космати животинчета – играят главна роля в разпространяването на най-големите и най-полезни дървета в гората.

Но агути не е единственото същество, което осигурява оцеляването на дървото на бразилския орех. За да роди плодове, цветовете на дървото трябва да бъдат опрашени от орхидейните пчели. Това са специален вид пчели, които по време на размножителния период търсят специфичния аромат на амазонската орхидея. Ако орхидея изчезне, пчелите и семената заедно с още организми, разчитащи на съществуването на бразилския орех, също ще бъдат обречени на изчезване.

В целият непрекъснат кръговрат и особеностите на екосистемата бразилският орех не може да бъде откъснат от веригата на съществуването си в Амазония

Досега никой не е успя да отгледа големи количества бразилски орех с изключение на няколко плантации в Бразилия, което е крайно недостатъчно за решаване на проблемите, възникващи поради прекомерната сеч в Амазония. Докато търсенето на бразилски орех продължава да расте, назрява и въпросът как да бъдат опазени горите, където той расте.

Според специалистите събирането на прекалено много бразилски орех, отнет от менюто на агути, може да подтикне животното към преждевременно преяждане. Още през 2010 година проучване показва, че масовата беритба и аномалиите във времето са причина агути да яде повече бразилски орех, следователно да заравя по-малко.

Точно този ефект се наблюдавал през 2017 година, когато ядките паднали по-рано от очакваното, довеждайки до недостиг реколта за агути и хората

Именно тогава цената на бразилският орех се повишила с 60% и много компании, занимаващи се с производсто на зърнени закуски и сладкиши, премахнали от рецептите си вкусната ядка. Но търсенето останало високо, защото бразилският орех извоюва популярността си на суперхрана.

Съдбата на бразилския орех не само ще определи бъдещето на производителите на здравословни зърнени закуски, но и на безброй животи в Амазонка. Дори в този момент сечта на дървото бразилски орех да е незаконна, нелегалният дърводобив и палежите на горите заплашват семената и дивия живот, зависещ от тях. Въпреки че трябва да сме благодарни на агути за млечните бразилски орехи, които стигат до нас, хората също трябва да направят усилия за оцеляването на ядката, без да се разруши кръговрата на природата