Palatka.bg

Атабад: Езерото, което беше създадено от природен катаклизъм

Зашеметяващите сини цветове на красивото езеро Атабад, сгушено сред върховете на планинската верига Каракорум в Северен Пакистан, сякаш опровергават драматизма на неговия произход.

През януари 2010 г. масивно свлачище, вероятно предизвикано от силно земетресение в региона, срива част от близките планините и погребва селото Атабад, в долината Хунза, в района на Балтистан Гилгит, на около 760 километра от Исламабад. Скалите и почвата запушват дренажната зона на река Хунза, която бързо се напълва до максимална дълбочина и създава ново езеро, като налага преместването на около шест хиляди души. При природното бедствие са повредени и повече от 20 километра от магистралата Каракорум. Този път била единствената връзка с този отдалечен регион.

Пет месеца след бедствието езерото Атабад нараснало до впечатляващите 21 километра дължина

Езерото движещо се по тясната долина като масивна синя змия допълва изключителните красоти на долините на Гилгит и Хунза, които вече били изпъстрени с десетки красиви тюркоазени планински езера. Езерото бързо се превръща в голяма атракция и туристи от Пакистан, района и света са привлечени от интересната му история и изключителната му красота. Около езерото са създадени и малък брой хотели и къщи за гости, които могат да настанят желаещите да отседнат в близост до езерото. Самото то също може да предложи много възможности за забавление като се предлагат различни развлекателни активности като пътуване с лодка, джет ски и риболов.

За съжаление, за засегнатите от свлачището реалността не е чак толкова живописна, красива и идилична

Катастрофата в Атабад изцяло потапя четири селища – Айнабад, Шишкат, Гулмит и Гюлкин. Ябълкови овощни градини с дървета на стотици години, будистки реликви, джамии, храмове и дървени къщи – всичко се оказва под водата в езерото. Армията евакуира местните хора и временно ги премества в друга долина. Когато магистралата се наводнява обаче, превозни средства, пътници и товари трябвало да преминават през водата с дървени лодки и изпратените от правителството фериботи. Въпреки че днес пътуването в района е голяма радост за туристите, за местните жители, езерото е една от най-големите трагедии в историята на региона.