Всеки авторитарен лидер е известен със своята слабост към храна или напитка. В историята съществуват примери как тази любов може да повлияе на навиците на хранене и пиене на поколения наред. Мао Дзъдун успял да превърне мангото в политически символ на цял Китай, без дори милиони от последователите му да са пробвали вкуса на екзотичния плод. В СССР Йосиф Сталин успял да създаде шампанско за работническата класа.
В началото на 30-те години на миналия век гладът завладял Съветския съюз.
Хаосът от колективизацията, бедната реколта и социално-икономическите промени се оказали опустошителни за регионите, занимаващи се със зърнодобив. Няколко години по-късно пострадало и производството на шампанско и съветското правителство приело решението да увеличи ударно количествата на произвеждано искрящо вино, поставяйки си амбициозната цел през следващите години да пусне на пазара милиони бутилки с напитката.
Идеята да се създаде комунистическо шампанско бил грандиозен план на Сталин, роден в Република Грузия – меката на най-старите винарски традиции. Сталин твърдял, че шампанското било важен символ, демонстриращ благосъстояние и хубав живот, които социализмът се стремял да даде на всички – една доста по-грандиозна идея от простичко ленинско мото „хляб и мир“.
Стремежът да се леят реки от шампанско се засилил само година след въвеждането на купонната система през 1935 година. Правителството трябвало да покаже на народа и на света, че Съветският съюз имал повече потенциал. Ето защо масовото производство на шампанско и други продукти от висок клас като хайвер се превърнали в належаща цел за изпълнение. Според анализаторите по този начин обикновеният гражданин на Съветския съюз трябвало да почувства аристократизма на системата.
Но преди пролетариатът да вдигне чашите със шампанско за наздравица, винопроизводителите се изправили срещу проблема на изкуствено надутия бюджет за направата на шампанско
Как масовото и бързо производство можело на бъде изпълнено в условията на занаят, изискващ традиционни методи и години, необходими за бавното отлежаване на класическото шампанско? Антон Фролов-Багреев, специалист по виното имал отговора – трябвало да бъде прескочен френският метод на ферментация, изискващ тригодишно зреене на напитката и да се пристъпи към едномесечен производствен процес. Той щял да позволи место 5 хиляди, да бъдат бутилирани поне 10 хиляди литра шампанско.
За да превърне идеята на Сталин е реалност, съветското правителство предприело ударни мерки. Чиновниците наредили да започне строежът на нов вид винарни, заводи и изби. Едновременно се провеждали обучение и преквалификация на работната сила. За целта били заделени големи финансови средства, които се влели в скъпоструващата инициатива.
Амбицията на Сталин се пренесла в план, който предвиждал производството на 12 милиона бутилки през 1942 година. Преди идеята на Сталин за масово шампанско, напитката се разглеждала като привилегия на буржоазията. Много лозя били унищожени или превърнати в поля за отглеждане на други растителни култури. По това време малките винопроизводители разчитали на собствени сили за оцеляването си.
Но нереалистичните цели в лозарската индустрия започнали да изглеждат все по-непостижими. Според Дара Голдщайн, автор на книгата „Beyond the North Wind: Russia in Recipes and Lore” , ако заводите не се придържали към спазения план, това щяло да означава предателство и ръководителите им щели да бъдат набедени за врагове на народа. Приоритетите на производство на съветското шампанско поставяло количеството пред качеството. Лозарите изкоренили огромни количества традиционни сортове грозде от Молдова и Таджикистан, замествайки ги с нови по-издръжливи сортове и даващи обилна реколта. Големите заводи, преработващи гроздето, изпращали суровината към бутилиращите гиганти. Чрез метода за зреене в резервоарите на Фролов-Береев и автоматизираната бутилища система били приготвяни светкавично партидите с евтино, сладко и изкрящо вино, предназначено за обикновения съветски работник.
Качеството на съветското шампанско не било прекалено високо поради масовото производство, казва Голдщайн
Вкусовите особености били второстепенни, а за да успеят да изпълнят поставените планове, производителите били принудени да добавят различни консерванти и повече захар, за да замаскират ниското качество на продукта.
Вкусът се считал за доста по-сладък от този на класическото шампанско и наподобявал сладка газирана напитка. Но зад Желязната завеса това бил най-популярният продукт, който народите на Източния блок познавали добре. За много от хората, живяли по онова време и до днес вкусът на съветското шампанско се свързва с носталгията по късните летни московски вечери или следобедния отдих край река Днепър в Киев.
До края на десетилетието съветското шампанско заляло Москва и големите градове
По-късно през 50-те години, когато все още било достатъчно скъп продукт и човек не можел да си позволи всекидневна консумация, масовото шампанско се превърнало в съществена част от наздравиците на големите празници. И днес не може да си представиш посрещането на Нова година без шампанското. Това било задължителна част от трапезата, пояснява Голдщайн.
Масовото производство на съветското шампанско било част от голямата пропагандна кампания, която трябвало да запълни дупките в икономическите постижения на социализма. То играело ролята на Кока-Колата на Съветския съюз и било символ на хубавия съветски живот. По същото време освен шампанското, системата бълвала повдигащи духа филми, музика, а вкусовата индустрия произвеждала шампанско, шоколад и хайвер за всички.
Парадоксът на съветското шампанско подчертавал противоречията на живота зад Желязната завеса, където се случвало рафтовете по магазините да бъдат празни, но шампанското да бъде напълно достъпно за хората. Но сложността на тоталитарната система показвала, че не всичко било бяло и черно. Спомените за онова време подхранват цели сектори на съвременна Русия, където днес съветското шампанско се произвежда от частни компании, спазващи вкуса на напитката от изминалата ера. Кичозно, студено и забавно от една страна и трагично от друга – в съветското шампанско се крият контрастни символи като бомба в гърмяща бутилка.
