Palatka.bg

Как древният човек използвал акустиката за промяна на състоянието на съзнанието

Древността е пълна с чудеса на инженерната и архитектурната мисъл. Много от съоръженията, използвани в далечните времена са запазени и в наши дни, а идеите им са намери приложение в съвременното строителство. Съществуват феноменални архитектурни творения, предизвикващи възхищение не само у любителите на наследството на Древността, но и поставят предизвикателства, вдъхновявайки и самите учени. Едно такова място е погребалният хипогей от средиземноморския остров Малта. В храма, датиращ отпреди пет хиляди години, изследователите открили присъствие на силна двойна резонансна честота от 70 и 114Hz. Доисторическият некропол дал ключ към разгадаването на това как предците ни са използвали звука и неговото влияние върху човешката мозъчна дейност.

По време на изследванията дълбокият мъжки глас, настроен на дадени честоти, стимулира зараждането на резонанса, създавайки ефект на „вледеняващата се кръв“ и пронизвайки като с хладен меч надълбоко в човешкото тяло

Тези звуци продължават до осем секунди. Археологът Фернандо Коимбра твърди, че усетил как звукът пронизва тялото му с висока скорост, оставяща след себе си чувство за релаксация. Когато звученето се повторило, необичайното усещане се завърнало, като в същото време възникнала илюзия, че звукът се отразява от тялото и се устремява към древните картини в червена охра, изрисувани върху стените.

В публикациите, посветени на изследванията върху археологическата акустика, доктор Паоло Дебертолис описва резултатите от тестовете, проведени в Единната клиника по неврофизиология в Университета Триест в Италия:„Всеки доброволец има собствена индивидуална честота на активация винаги между 90 и 120 Гц. Онези доброволци, при които фронталната област на мозъка е по-активна, по време на изследванията получиха идеи и мисли, подобни на тези, които възникват по време на медитация. В същото време при доброволците с по-активни тилни части на мозъка, се наблюдава визуализиране на образи“.

Това показва, че при определени обстоятелства древното население можело да предизвиква различния състояния на съзнанието без използване на наркотици или други химически вещества

Хипогеят Хал Сафлини е подземно култово съоръжение в град Паола, създадено в периода на неолита в качеството си на гробница за кости и храм за използване на ритуални церемонии. То носи името на улицата, където било открито през 1092 ходина. Хипогей в превод от латински означава „подземно жилище“. Храмът се състои от 34 помещения, издълбани във варовикови пластове преди почти 5000 години. Съоръжението било изграждано в продължение на няколко столетия. Общата площ на подземния комплекс е около 480 квадратни метра. В Древността тук можело да бъдат полагани телата на около 6-7 хиляди души.

Когато през 1902 година строителите прокопавали тунели за изграждането на канализация, те се натъкнали на съоръжението

Първоначално новината за находката не получила гласност, но при последвалите разкопки станало ясно, че дълбоко под земята се намират многобройни костни останки на хора и жертвени животни. На стените били открити геометрични модели и следи от използване на охра за ритуални цели.

След смъртта на отец Емануил, първият инициатор, изследвал малтийските мегалитни съоръжения, археологът Теми Заммит продължил делото му. Той предположил, че тук някога се намирал оракул, привличащ поклонници от цялото Средиземноморие. По-късно археолозите застанали зад тезата, че залите на храма имат формата на майчина утроба. Във вътрешността на съоръжението била открита и неолитна статуетка на спяща пищна жена, продължаваща традицията на венерата от палеолита.

Много експерти твърдят, че малтийският хипогей бил построен като огромен сакрален център на смъртта и раждането

Сложната система от етажи, входове, зали и капани поставят загадки пред учените. Най-големият въпрос предизвиква оракулната зала от второто ниво на комплекса. Тя има легендарна репутация заради изключителното поведение на звука. В залата се намира малка овална ниша, разположена на нивото на лицето на изправен човек. Ако в тази ниша се произнесе нещо с нисък мъжки глас, звуците резонират със силно ехо във всички помещения на комплекса и в този момент никакви други звуци не се чуват в съседните стаи.

На същото място има открита и ниша със следи от червена охра, а таванът на тази необикновена камера е украсена от спирали, също изрисувани с червена охра. Според учените рисунките с охра символизират Дървото на Живота.

Освен акустичните зали, в хипогея Хал Сафлини се помещават погребални камери, които са толкова малки по размер, че е необходимо да се пълзи, за да бъдат достигнати. Към този момент е известно, че една от трите камери не е глуха, както другите и тя има продължение във вид на тунел, водещ към дълбоки и неизследвани места навътре в скалистите недра на остров Малта.