Palatka.bg

Из наръчника с тайните на дивия Алтай – природната съкровищница на Сибир

За много хора Алтай означава диви планини и тучни поляни, мечки и солен чай с масло. Всичко това е напълно вярно, но истината е, че в последните години Алтай привлича толкова много любопитни туристи и става все по-трудно не само да бъдете изядени от мечка в гората, но и да откриете истинския див чар на храма на чистата природа на Сибир.

Хиляди се отправят да зърнат природното великолепие на Телецкото езеро – големият сладководен басейн, река Катун и живописния планински преход Кату-Ярик. През лятото туристите едва се разминават из емблематичните райски кътчета на Алтай, а пътеките към високите върхове са препълнени с алпинисти.

Почти половината жители на Алтай са руснаци, които в миналото построили селца, а днес живеят в единствения град-столица – Горно-Алтайск

Коренните жители, включително казахи и други тюркски народи са по-голямата част от населението на целия Алтай. Ако отседнете достатъчно дълго там, ще разберете, че разликата между самите алтайци се крие в стила на строителството в зависимост от региона, който населяват.

Едно от най-разпространените мнения за алтайците е пиенето на прословутия тайнствен чай, подправен с мляко, сол и миризливо масло. Оказва се, че днес пиенето на познатия час в пакетчета с конец заема голяма част от съвременния живот на алтайците и тази напитка е доста безвкусна в сравнение с приготвения по старинна рецепта прочут чай от планинските райони. В тесен семеен кръг обаче и до днес се пие чай със сол, масло и мляко и по мнение на туристите той е безспорно онова, което задължително трябва да потърсите, ако попаднете в Алтай.

Подобно на народите от Централна Азия и в Алтай се консумира конско месо

Ако този месен деликатес напомня телешко с привкус на еленско, то за сушената версия на конското е характерен зелен цвят и вкус на веяна риба. Разбира се, ако сте решили да опитате екологично чисто говеждо месо, не го търсете в магазините – ще се наложи да се пазарите със селяните в извън столицата.

Всички сме виждате умилителни клипчета, в които преминаващи през асфалтените пътища диви мечки успяват да се почерпят с нещо вкусно от ръката на някой смел турист, шофиращ кола. Но коренните жители на Алтай не си позволяват да се заиграват с опасните горски зверове. Причината е, че дори мечките да са изключително уважавани животни в този край, хората се стремят да не се сближават с тях, за да ги държат на разстояние от домашните животни.

Дълбоко в алтайкста култура е вкоренено ловуването на мечки като мъжествен подвиг

Въпреки че днес това е забранено, съществуват бракониери, които устройват незаконни платени хайки за платежоспособни любители на лова.

Безлюдният Алтай – мит или реалност?

Когато се отправите към Алтай, колкото и да смятате себе си за неподправен романтик, търсещ чара на тишината и дивата природа, не забравяйте няколко ключови особености. Ако ви се прииска да изоставите алтайското селце и да потънете сами на 200-300 метра навътре в гората, можете да не бъдете посрещнат от мечка, но ще се натъквате постоянно на местни жители, яздещи коне или събиращи шишарки между дърветата. Независимо, че населените места са опасани от степи и гъсти гори, в пределите на десет и дори повече километри, пространството се използва активно от хората. Там пасат и животни, ловува се и се събира храна – нещо което се оказва неочаквано за туристите, които са се доверили на рекламите за Алтай като рай на самотата и отсъствието на човеци.

Не забравяйте, че въпреки нарастващата популярност на Алтай като туристическа дестинация, местните жители не живеят от спечеленото от туризма. Почти всички екскурзии са организирани от фирми от западната част на Русия, в чиято работа местните жители не участват. Ето защо не бива да се злоупотребява с безкрайната щедрост на алтайците, които са готови да споделят храната с гостите на своя край, но за да се отблагодарите за гостоприемството, пригответе подарък – това е част от етикета в този край.

Кога да посетим Алтай?

Трудно ще откъснете поглед от красотата на сибирския край, толкова далечен на урбанизацията, когато попаднете край бурната река Катун или се любувате на блясъка ледниковите Северно-Чуйски и Курайски хребети. Сгушените в планината хижи и стават още по-чаровни и уютни по времето на постепенно настъпващия мраз, който се спуска от върховете надолу към долините. Тогава хотелите започват да пустеят, но цветовете на Алтай се менят – тополите и храстите жълтеят, а снежинките долитат все по-близо. Въздухът се изпълва с нови и непознати аромати. Това е есента.

В този момент сте се оказали достатъчно голям късметлия да се сгушите в някоя дървена вила, в която пращи огънят и пиете чай с бисквита, намазана с фъстъчено масло. Не забравяйте, че Алтай е един от малкото краища в света, където природата е събрала неприличащи си една с други природни зони – от тайга до планински степи и върхове, чиято мощ е подчертана от тундрата.