Palatka.bg

Истината за доматите-убийци – дългият и трънлив път най-популярния плод

Доматите са богатство, без което не можем да си представим съвременната кухня. Но пътят, който те извървели, за да стигнат до трапезата ни е бил доста дълъг и трънлив. Преди да започнат да бъдат оглеждани в оранжерии и плантации, доматите били употребявани като храна от самоубийци, макар в миналото да се знаело, че няма по-силна храна от lycopersicum – вълчата праскова или още райската ябълка.

Европейците вярвали, че отглежданите в Южна Америка диви растения били много отровни, докато в същото време на своята родна земя индианците се наслаждавали на вкусовите качества на доматите. Те ги наричали „туматъл“, което се превеждало като „голям плод“.

Доматите (томати) са представители на семейство картофови, състоящо се от 1200 видове, от които една трета са отровни

Индианците познавали добре специфичните особености на семейство картофови и за тях не представлявала трудност да отличават растенията едно от друго – нещо, което за европейците, поразени от богатата растителност на неизследвания континент, било почти непосилно. Колонизаторите успели да пренесат доматите у дома на Стария континент, но само защото искали просто да се наслаждават на външния вид на растението. Най-голямо впечатление доматите направили на французите: заради яркия цвят и форма, напомняща сърце, доматите получили наименованието „пом д‘амур“ – ябълка на любовта.

Но когато след откриването на Америка от Колумб дошли в Европа, доматите се сблъскали с недоверие в обществата, чиито разбирания били изградени върху разбирането, че човекът е създаден по образа на Господ, както и растенията на Земята копират флората на Райската градина.

Доматите били обявени за ерес, а под нейно влияние никой не желаел да попада

Затова ботаниците прибегнали до следната хитрост: потърсили и избрали от своите списъци „утвърдени“ растения, които максимално се приближавали по външен вид до доматите. Учените стигнали до заключението, че плодовете на доматите най-много приличали на беладоната и мандрагората.

И това се оказало най-лошият извод, до който можело да се стигне, тъй като тези растения били познати като отровни за европейците. Знахарите приготвяли различни лечебни мазила от отровните билета, а мандрагората дори служела като халюциногенно вещество.

Не било никак чудно, че на доматите не провървяло. Южноамериканските имигранти били обявявани за мошеници, на които не можело да се вярва. По предложение на Джозеф Питон де Турнефор, придворният ботаник на Людовик XIV, странните червени плодове били наречени вълчи праскови.

Доматите си проправили път до трапезата, но само в качеството си на отрова при екзекуции чрез кулинарията

С домати трябвало да бъде изпратен на онзи свят и самият Джордж Вашингтон. Но единственото, което се случило било, че Вашингтон похвалил новия си готвач Бейли за добре сготвената гозба. По-късно, когато през 1777 година по време на войната за независимост на САЩ мълния ударила многогодишен дъб и разцепила дънера му, в останките на дървото били открити консервирани домати с писмо от готвача Бейли. Оказало се, че същият бил британски шпионин, работещ под прикритие като готвач. Англичаните успели да го внедрят в кухнята със задача да отрови Ваншингтон, както се опитал да направи Бейли. Всичко това било описано в писмото:

Генерал Вашингтон има навика да обядва сам. Вече няколко дни страда от силна хрема и се оплаква от загуба на вкус. Възползвайки се от обстоятелствата, сложих в храната, предназначена за генерала, няколко червени месести плодове от едно отровно растение, приличащо на нашата беладона.

След няколко часа генералът няма да е между живите – ще умре в мъки. Изпълних своя дълг и сега мога да завърша и последната си задача. Не искам да чакам неизбежното отмъщение и възнамерявам да се лиша сам от живота си“.

Бейли сложил край на живота си с помощта на кухненски нож

Нямало съмнение, че планът трябвало да заработи, защото само преди три години самият Бейли бил описал в книгата си „Пълно ръководство по градинарство“ отровните качества на доматите, които водели до летален изход.

След опита за покушение Вашингтон живял още 22 години, без да консумира никакви домати, тъй като в Северна Америка те се смятали за отровни. Колонизаторите активно настройвали населението против доматите, уверявайки ги, че те са причина не само за апендицит, но и за проблеми със стомаха. Ширело се убеждението, че люспите на доматите дразнели стомашната лигавица и предизвиквали развитието на рак.

Но на 26 септември 1820 гоина полковник Робърт Гибон Джонсън веднъж завинаги променил представата на своите съграждани за доматите

Събитията се разиграли в град Салем, щата Ню Джърси. Полковник Джонсън, който неведнъж посещавал Южна Америка, бил страстен поклонник на доматите. Бил сред първите американци, усвоили отглежането и селекцията на доматите, включително употребата им.

Полковникът искал да опровергае хорското предубеждение за доматите и с всички сили пропагандирал тази растителна култура сред населението. Всяка година предлагал награда за онзи, който успеел да отгледа най-голям плод. За съжаление и това не помогнало. Тогава Джонсън прибегнал до отчаяна стъпка. Знаел, че в Салем се състоял голям съдебен процес, на който се стичали хора от всички краища.

В утрото на 26 септември той седнал на стъпалата на съда и пред очите на изумената публика изял цяла кошница с домати. Насъбралите били уверени, че полковникът се самоубива публично. Но полковник Джонсън не умрял, не изпаднал в тежко състояние, не загубил ума си, нито изпитал болка или пък се задавил. Свидетели на отчаяната постъпка станали над 2000 души. Както може да се предположи, с бързото разпространение на разказа за случилото се, скоро из щатите на Америка се разнесла новината за истината за доматите.

Доматите започнали да се консумират в такива количества, че вътрешният пазар не смогвал на търсенето. Започнал внос на домати, който станал причина за следния казус:

През 1893 година братята Никс подали във Върховния съд на САЩ иск срещу чиновника Едуард Хедън. Той настоявал за мито върху вноса на домати, тъй като Митническата тарифа от 1883 година била задължителна за всички зеленчуци, но не и за плодовете. До XIX век ботаниците вече били стигнали до консенсуса, че доматите по-скоро са ядливи плодове.

Въоръжени с тези знания, Братята Никс, аргументирали своето становище, че доматите са плодове, а плодовете не се облагат с данък. Съдът разгледал казуса дали доматът е плод и зеленчук и месец по-късно се произнесъл в полза на подсъдимия. Така Америка се превърнала в единствената страна, в която доматите са признати за зеленчук със съдебно решение. В Европа и до днес те се възприемат за плод, въпреки че са част от менюто на много основни солени ястия и салати на европейските народи.